Там някъде,в тъмните нощи,на масата с нежни цветя остана самотна без срещи единствено тя-тишина.
Два стола и маса квадратна,две чаши с искрящо вино.Покривките бели досадно напомнят какво е било:усмивки и спор до безкрая,унилост и жалък копнеж,стремеж да открият оная-Любовта, във сърдечен летеж.Летеж,но без ясна посока-два свята,две тъжни луни,две цели,две сърца тъй различни,но биели в ритъм един.Пътеки пред тях се разстилат-живот от цветя и сълзи,но спомена двама ще пазят за това-какво са били.