автор: sublazun

Очите ти са синеоки кули,
в които са приспивани принцеси..
Въздигнати над ваяните скули,
под пърхащите миглени завеси...
Косите ти са потли водоскоци,
лицето ти е бряг от бяло мляко,
а устните ти палави потоци,
горят пред незаченатото лято.
По тялото ти слънцето настръхва,
засрамено от влюбените мисли,
а пролетният вятър се задъхва
ревниво и злобливо да се киска.
Очите ти са стълбица към рая,
възкачвам се по тях да те целуна...
нали съм катерачка на безкрая
в зените им скоро ще се гмурна :)))