автор: Nezy

* * *

На патерица изкуцуква свъсен ден.
Калта обръща пътищата във безпътица.
И само златните чела
на мокрите до кости орехи
играят още с къдрите на слънцето.
Изсъхнали от стара болест,
проскърцват ставите на нечия врата.

И някъде самотно
плачат
вълци...