Още пари сърцето
нежността на твоята целувка.
Топло сгрява ръцете
споменът
за лятото на твоята милувка.
С тръпки горещи се връща
оня миг -
вечерта омайна,
чувам как шепнат листата
на стария орех -
разкрил нашта тайна...
Будна сънувам:
нима е възможно?
А сърцето се свива тревожно:
непозволена е тази любов!
Но чувството:
светло и чисто
ме залива на неукротими талази,
кой ли може
от сърцето ми
да ме опази?