Бият и блъскат, мачкат, гнетят
в канските мъки над теб те гълчат,
издеватели грозни на твойта мечта.
Те ноктите впиват и смучат кръвта
и в суша пустинна душата гори,
от сълзи солени задавена си.
Да смажат желаят, да гние така
и влачиш в несвяст излиняла снага.
Тържествуват над теб, превзеха те - Те,
обсебиха всяко късче сърце,
но изворът вечен нашепва у теб
и ромонът нежен събужда живот -
из недрата разлива във вени се влива
и бурно прераства потокът в река,
а името й е просто - НЕУСТОИМА МЕЧТА!