автор: sradev

вчера

Отнякъде струи светлина. Лека, незабележима, но се чувства. Независимо, че мрака не се е разпръснал, по-леко се върви.
Появяват се бледи сенки.
Не са сенки, а леко по-светли мъгли в мрака.
Движат се като тиха далечна музика.
Преминават покрай мен, над мен, през мен.
Не са духове, не ги познавам.
Разминаваме се.
Но oставят едно чувство, като че съм сред приятели.
Не са сенки на приятели.
Аз също съм настроен приятелски към тях.
Тиха, тиха музика.
Отминават и изчезват зад мен.
Остава музиката като спомен.

Това не бяха ли сферите?
Не ги видях като сфери.
Нямаха и ръбове.
Сега всичко е меко и прозрачно.
Прозрачно в тъмнината?
Като че ли тази светлина остави пространство.

Това са като че ли сенки на светлините от горната земя.
Те са като онази светлина, която остава в очите след светкавица.
И музиката е като песен на примадона, която тя тананика за себе си.
Тогава гласът и е тих, понякога така тих, че само вътрешните уши го чуват.
Да, и музиката не е била илюзия.
Това са песните на вътрешните гласове.

Кое е това място?
Не съм го търсил, не съм го очаквал.
Не съм чувал за него, не съм чел.
Премина така леко, както се появи.
Само отвътре остана частица от тази лека, ефирна светлина.
Къде бях? Как отново да стигна там?

050405
Сладар