автор: redactora

Горещ августовски ден е. Централният плаж в Созопол е претъпкан до краен предел. Дюшеците, шезлонгите и хавлиите са толкова нагъсто, че е трудно да стигнеш до морето - ако си по-навътре на плажа, или пък - до павилиона с бирата, ако си успял да заемеш стратегическото място - до морето.
Момчетата с гевреците - "Геврееешен, молим - парят не се барат!" - и сладоледа "Айс крем, кока-кола!", едва се промъкват "на слалом" между лежащите един до друг курортисти.
С жена ми сме намерили свободно местенце - по средата на плажа и сме се сврели под чадъра. Вече прочетох вестника и се оглеждам лениво наоколо, допивайки първата си бира. Две руски лелки, с преливащи от банските зачервени месища се пържат от лявата ни страна, а от другата - младо семейство се опитва да задоволи нестихващите капризи на двете си деца - момченце и момиченце - засега без особен успех. Малко по-надолу са се изтегнали три млади нимфи, с доста оскъдни бански, а едната от тях - с руси коси и пищни форми, вече е захвърлила горнището си, под което - както забелязах още в началото, пърхаха две особено съблазнителни цици. За съжаление, момичето упорито лежи по корем и все още не иска да ги покаже на публиката.
Надигам пластмасовата чаша и допивам последните - вече доста позатоплени - глътки бира. Мисля си - дали да не отида за още една, или да остана на "поста си", когато и второто момиче от тройката-нимфи сваля горнището на банския си, като - за разлика от приятелката си - се изтяга по гръб, предоставяйки гърдите си на изгарящите слънчеви лъчи и - на вече поразмътения ми от бирата поглед. За съжаление, към нея, природата не е била особено щедра и аз... разочарован от развръзката, решавам да се поразходя малко покрай морето.
- Чао, скъпа, малко ще се поразтъпча - казвам на жена ми, надигам се мързеливо и започвам да се промъквам към онази вечно мокра ничия ивица - между морето и плажа. После тръгвам бавно към скалите, оглеждайки пъстрия свят наоколо. Пясъкът под мен е приятно влажен, а морските вълни ритмично ме пляскат по краката и ме карат да забравя за горещите слънчеви лъчи. Бавно, без да бързам, стигам до края на плажната ивица, където вече започват скалите. Присядам на един камък, почти до морето и се заглеждам - отначало към морския хоризонт, а после и - надолу към водата.
Тук, до скалите морето е изхвърлило какво ли не. Миди, водорасли, както и всякакъв вид "битови" отпадъци - скъсана джапанка, пластмасова чашка от кафе, рамки от очила. А току до крака ми - закачен за острия ръб на камъка, забелязвам и един презерватив, разбира се вече - използван, вероятно от някой среднощен морски гларус. Това определено ме навежда на размисли, недотам съвместими със съзерцаването на морската шир, а в главата ми - загрята от слънцето и все още леко замаяна от бирата, постепенно се заражда поредната щура идея...
Връщам се обратно по плажната ивица и след известно лутане между разголените тела, успявам да забележа познатия чадър и - почти до болка познатата фигура на жена ми - под него. Докато се чудя, дали да се изтегна долу, или да продължа към павилиона с бирата, забелязвам, че вече и третото момиче самоотвержено е разкрило приятно закръглените си гърди. В този момент сексапилната руса нимфа, най-после се обръща по гръб, благосклонно предоставяйки щедрите си форми на погледа ми. Сядам под чадъра и впивам жаден поглед в циците й, а идеята ми - зародена при вида на самотния презерватив - до скалите, ме завладява още по-силно.
- Знаеш ли - казвам на жена ми - какво ми хрумна преди малко?
Тя ме поглежда с въпросителен поглед и - с известна досада, че я отвличам от поредната кръстословица.
- Амиии... докато се разхождах по плажа се замислих, че от толкова време сме женени, почти всяка година ходим на море, а пък... май никога досега не сме правили секс на плажа. - казвам аз с известна тъга и с размекнат от гледката пред мене - глас.
- Ей, моля те - само по-тихо! Не ме излагай пред хората! - оглежда се тревожно жена ми наоколо.
- А, кой ли пък ще ме чуе! И какво ли толкова съм казал - другите гледам си го правят редовно - всяка вечер... - продължавам аз с въздишка.
- Ти пък откъде знаеш - да не си ходил да им светиш? - към възмущението в тона й се прокрадва и известен сарказъм.
- Бе то за тази работа няма нужда от "светене". И луната е достатъчна. Ама като се разхождах преди малко и видях, как вълните подмятат някакъв презерватив - използван, та ми дойде на ум, че и ние бихме...
- А, не! Само това не! - твърдо отсича госпожата.
- Чакай, бе, жена! Защо "не"! Ние да не сме по-различни! - упорствам аз.
- Абе ти чуваш ли се, какви ги говориш. Я се виж на колко си години, вече си прехвърлил четиридесетте, косата ти започнала да опада, а в главата ти само щуротии!
- Е, то и ти не си хм... много по-млада, ама - кой пък ще ти ги гледа "годините" вечер в тъмното! Затова пък после - след време, като остареем съвсем, ще има за какво да си спомняме - продължавам аз с увещанията.
- И къде ще я намериш тази "тъмнина", като тук и нощем е почти светло - от заведенията и ресторантите до плажа? - не се предава лесно жена ми.
- Ааааа, няма да е тук! На другия плаж! Там хем е по-просторно, хем може да се отиде и по-встрани от града! - вадя аз още един довод в моя полза.
- Абе ти май съвсем си слънчасал! И к'во си й зяпнал циците на тая там изрусената с прашките! Още малко и ще ти текнат лигите! Я по-добре ми кажи... ммм... "Роман от Димитър Димов" с пет букви. - навежда се жена ми отново над кръстословицата.
- "Тютюн", учи се по литература - в средния курс - отвръщам аз назидателно.
- Става, мерси! Нали знаеш, че не съм учила тук, защо все се заяждаш?
- Ами то ти с тези кръстословици все едно си изкарала още едно "средно", ако не и "висше" - продължавам аз. - Хайде чао, ще ходя за още една бира - решавам аз да прекъсна безсмисления спор, надигам се недоволно и се отправям към павилиона над плажа.

Обикновено не се предавам лесно, въпреки че споровете с жена ми рядко завършват с победа в моя полза. Но - нали все пак сме на море, децата и грижите са далече от нас, обстановката и настроението са по-различни от делничните, по изключение този път успявам да я убедя. Разбира се, с доста дипломация от моя страна, включваща и една плажна шапка, великодушно подарена й ей така, де - "между другото". Е, то не, че идеята ми я е завладяла, изобщо не е това, ама - в името на съвместния ни семеен живот, щяла - казва, да направи и тази поредна жертва...
Решавам, че нещата не търпят отлагане и още тази вечер трябва да се осъществи заплануваното събитие, щото иначе - може пък госпожата да премисли и да реши, че все пак "жертвата" е прекалено голяма. Пъхам в плажния сак две кърпи, нахлузвам за всеки случай по-старите си дънки - кой знае вечер в тъмното по плажа, дали освен гларусите не се навъртат и разни грабливи пернати и излизаме от квартирата. Тръгваме бавно надолу по уличката към плажа, пълно е с хора, от заведенията се носи музика - предимно чалга, а магазинчетата все още са отворени. Усещам, че след дългите увещания и извоюваната победа, като че ли меракът ми за интимни ласки на студения вечерен пясък край морето малко се е поуталожил. Както и в много други случаи - когато си положил доста усилия за да постигнеш нещо, накрая разбираш, че всъщност "тръпката" била не толкова в крайния резултат, колкото - в трудния път до него.
- Какво ще кажеш, скъпа, да вземем да пийнем по нещо - преди ммм... да отидем на плажа, а? - решавам аз все пак да се настроя за събитието.
- Става - съгласява се вяло госпожата - че май нещо взе да ми се доспива.
- Ами давай тогава да седнем за малко ей там - предлагам аз, като се ослушвам за музикалния съпровод на избраното от мен от заведение - за щастие различен от чалгата.
- Искаш ли по една чаша вино? - питам аз жена ми. Някъде бях чел, че преди секс най-добре било да се пие малко червено вино - от една страна ти разпалва въображението, в случай, че дамата до тебе - сама по себе си - вече не те вълнува особено, а от друга - няма опасност да се напиеш и да забравиш за крайната цел.
- Давай. Може и нещо за мезе - приема жена ми предложението.
Поръчвам на уморената сервитьорка две чаши червено вино и някакви панирани кашкавалени хапки и в същия момент забелязвам, че на съседната маса - вдясно се заливат от смях онези трите момичета - от плажа. Сега разбира се изглеждат малко по-различно - отколкото тогава - по монокини, но е ясно, че са те. Особено онази русата, с големите цици - нея няма начин да я сбъркам!
Виното е вече пред нас, в две високи чаши, изненадващо красиви - по сравнение с общия интериор на крайплажното заведение.
- Наздраве, скъпа! - опитвам се да бъда галантен. - Да пием за предстоящото ммм... събитие в историята на семейния ни живот - вдигам чашата аз.
- Наздраве! - отвръща жена ми със скептичен тон. - "Събитие"! Дрън-дрън. Като че ли за пръв път ще правиш секс. Все с твоите детинщини! - и отпива глътка вино.
"Е, поне с теб - на плажа ще ми е за пръв път!" - мислено й отвръщам с известно злорадство, като отпивам и аз от виното.
От колонките на уредбата се носи някаква ритмична инструментална мелодия - май беше на Сантана. С крайчеца на периферното си зрение забелязвам, че едно от момичетата вдясно - започва да потропва с изящното си краче и се поклаща в такт с музиката. Малката се е пуснала с някакви яки кожени панталонки, пределно впити в нежното й задниче, а пък ритмичните й движения го правят още по-съблазнително. Мисля си, че на дансинга в дискотеката - където вероятно ще бъде след час или два, младата нимфа бързо ще завърти нечия тийнейджърска глава. Отпивам още малко вино и се размечтавам, че и аз бих я понатиснал на дансинга, особено под съпровода на някоя по-протяжна мелодия...
- Ти май се отнесе нанякъде? - извежда ме от замечтания унес гласът на жена ми.
- Аха, ами да - отвръщам аз малко стреснато - Вече съм почти там, с тебе на плажа. Даже чувам шума на вълните.
В това време сервитьорката донася хапките и ги поставя между нас. Боцвам една с вилицата и я поднасям към устата си. Момичетата на съседната маса отново избухват в смях и аз неволно поглеждам към тях. Сега забелязвам, че и моята любимка - русата е започнала да танцува "на място", като сластно люлее едрите си цици, доста слабо прикрити от изрязаното деколте на блузката. Замаян от виното и от гледката на съседната маса, съвсем забравям че не съм сам и се заглеждам доста откровено надясно. Русата нимфа и тя вече е мислено в обятията ми - на дансинга, а гърдите й - долепени плътно до мен. Вече си представям, как след поредния танц я отвеждам на плажа и под шума на морските вълни бавно започвам да смъквам оскъдното облекло от знойното й тяло, после я просвам на студения пясък и...
- Абе ти с мен ли си дошъл да пиеш вино, или с онези там трите?! - кима възмутено с глава към съседната маса жена ми, почти разобличила въображаемата ми изневяра, а гласът й вече е поне с една октава по-висок.
- Ти пък сега! Просто забелязах, че това са онези три момичета от плажа, които лежаха до нас, точно когато ми хрумна идеята за среднощния секс. И ето ти ги сега - на съседната маса! Гледай само - какво съвпадение! - опитвам се аз да замажа положението, но - без особен успех.
- Аха, значи така - това е онази русата, дето щеше да й изпиеш циците с поглед! - покачва жена ми още нагоре октавите, като се извръща открито към съседната маса. - Там я зяпаше цяла сутрин, а сега и тук!
- Е, стига де! По-тихо, че взеха да се оглеждат вече! Просто се ммм... настройвам - изтърсвам аз доста необмислено.
- Настройвал се! Ми що не гледаш мен тогава!? Нали с мен щеше да правиш секс на плажа! - гласът й вече определено е преминал във фалцет, а трите момичетата, прекъснали разговора си, са отправили любопитни погледи към нас.
- Чакай бе, скъпа! Как така "щеше"? Сега допиваме виното и отиваме на плажа - отново се опитвам аз да потуша бурята.
- Аз се връщам в квартирата! Пък ти върви - където си щеш! А за плажа покани оная там - изрусената с големите цици! Ама не вярвам да се навие да тръгне с дърт пръч като тебе! - завършва жена ми тирадата си, а възмущението в гласа й вече е преминало в злорадство.
- Чакай поне да искам сметката и тръгваме, бе жена - опитвам се аз да спечеля малко време.
- Аз тръгвам, пък ти си оправяй сметката. Дай ми веднага ключа от стаята. - надига се решително госпожата, а аз - вече окончателно капитулирал й подавам връзката с ключовете.
- И гледай - както си се отнесъл, да не забравиш чантата с кърпите, че... - усещам вече и заплашителна нотка в гласа й, след което я проследявам с поглед докато се смеси с шарената тълпа по пътя.
Допивам бавно виното, махам с ръка на сервитьорката и плащам сметката. Момичетата отдясно отново се заливат от смях. Замислям си - колко малко е нужно за да се провали нещо, постигнато с толкова усилия. Ставам и тръгвам към изхода на заведението, а в този момент до мен достига гласът на едно от момичетата:
- Ало, господине, май си забравихте чантата... - обръщам се и виждам, че гласът е на русата нимфа.
- А, вярно! Благодаря Ви! - връщам се аз и вземам чантата. - И приятна вечер! - усмихвам се аз на любимката си, като не пропускам да хвърля един прощален поглед към щедрите й форми.
- Моля, моля! Мерси и на Вас! - отвръща с усмивка надареното момиче, след което се обръща към приятелките си и продължава прекъснатия разговор.

Тръгвам бавно към квартирата и си мисля, че за мен остатъкът от вечерта едва ли ще е особено приятен. Със "среднощния секс на плажа" нещата са повече от ясни, а пък в близките няколко дни - май и "квартирния секс" ще трябва да се изключи от програмата. На ти сега - червено вино за "настройване"! И откъде пък се взеха тези трите мацки - точно на съседната маса!
А по крайбрежната улица животът не стихва, всички отиват нанякъде. Кой - на дискотека, кой на кръчма, кой - на среднощно къпане, а пък някои... ех, някои вероятно вече се връщат от плажа, захвърлили на студения пясък използваните си презервативи...



04.04.2005 г.