автор: bagarov

Невъзможна любов, невъзможна, но стара,
като призрачен зов на далечна китара,
като семе на рядък тропически плод,
като рядко използван компютърен слот.
Невъзможна любов, ти не си и мечтай,
да се влюбя във тебе, днес на този гуляй,
наблюдаван съм строго, разбери и помни,
инак щял съм да имам толкоз много жени.
Инак щях да съм още непораснал бохем,
непокварен от снощи не съвсем, но съвсем
оголял откъм чувства и от страсти дори,
а в душата ми пусто без излишни тъги.
Ти очакваш героя от последния филм,
но не съм бил ни в Троя, нито в древния Рим
и не искам да бъда на живота раздел.
Не съм пролетна гъба, нито принца ти смел,
не умея да бъда и ласкател умел,
но когато пред мене ти пророниш сълзи,
знай сърцето ми стене и боли, как боли.