Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 0
Всичко: 418

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖените в мерки и теглилки
раздел: Есета, пътеписи
автор: bedstvieto

Спомени от пътуване и криво разбиране на света ...
Винаги съм мразила самолетите . Не че не обичам да летя , ама не са ми сигурни , някак си . Опънали лъскавите си стоманени туловища на пистата , от далеч ми приличат на странни същества , които нямат търпение да напълнят търбусите си . Едно ей такова механизирано птиче ме погълна и мен на път за Лазурния бряг на Франция . Няма да крия , че през три часовия полет истерията ме беше стиснала за гърлото . Няма да крия и че прекалих с шампанското . На летището в Ница ме бе обхванало едно такова безтегловно състояние на летаргия , което принуди единствения мъж в групата да тътри куфара ми и мен самата към автобуса .
Освестих се някъде по вечерно време , за да потъна анонимно в светлините и глъчката на нощния град . Запах изпаднала в недоумение и цъках смаяно отчитайки разликите между древна Никея и Родината . Групата се състоеше от 20 ремсистки , мои колежки за които старинните крепости и акропола на върха бяха просто екстра към букета от магазини и казина на Лазурния бряг . За разлика от тях аз и колегата зяпахме картата , с която се сдобихме още първия ден и обхождахме педантично набелязаните цели . Кривите улички на стария град всяка сутрин ни предоставяха маса сред площада , на която да изпием чаша cafe au lait , в компанията на цветните фасади на къщите около нас . Балконите им почти се допират , така че имаш чувството че се движиш из омагьосани оранжеви , зелени , жълти , сини тунели ... Багрите са толкова живи , че окото прелива неусетно в ириса си лилавото на бегонвила с розовото на стената . Изживявах силно всяка стъпка по паважа , по каменистия бряг , по асфалта на Promenade des anglais , под усмихнатото и безоблачно небе на Средиземноморието . Сърцето ми биеше щастливо , духът умиротворен . Сигурна съм , че няма нещастни хора там . Не е възможно ! И каквато съм кифла все напирах да рева , провокирайки недоумението на колегата .
Не можах да оценя френската кухня обаче ... Салатата от глухарчета така и не пасна на вкусовите ми рецептори . А стридите едва не ме доведоха до публичен резил с лигавото си и тръпчиво съдържание на мекотело . Преглътнах без да дъвча с целия им солен и миризлив вкус , докато колегата окуражаващо ме тупаше по рамото викайки :
- Гълтай Деска , гълтай ! Цялото го глътни !
Мда , на това пътуване установих , че има закономерност между жените и мерките , теглилките ...
1. Разбрах , че 200 грамовота патронка с водка на шефката , която свършваше някъде по обед се подкрепя от литър и половинова посестрима , полегнала на дъното на чантата и . Следователно шефката се измерва в милилитри , които поддържат градуса на настроението и .
2.Разбрах , че за регионалния ни мениджър от Варна , размерът в сантиметри има решаващо значение по отношение избора с кого да избяга в Монте Карло .
3.Разбрах , че кубиците на черното Ферари в Кан изискват малокалибрена миньонка с висок енергиен заряд , а не потропваща една конска сила със увиснало чене .
4. Разбрах , че национална мерна единица в Швеция била тройката , за това и е предпочитана сред множеството блондинки в групата .
5. Разбрах , че определението часове и години за бабетките не важи в стремежа им да открият щастието .
Аз пък отворената , млада , дива котка се прибрах прилюбимия съпруг с три ленти снимки запечатали красотата и изкушенията на лазурния бряг .


Публикувано от railleuse на 05.04.2005 @ 15:40:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   bedstvieto

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
603 четения | оценка 5

показвания 24179
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Жените в мерки и теглилки" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.