Питаш ме защо сам тъжна.
Питаш ме какво боли.
Но незнам какво да кажа
всичко вече споделих.
Пак със себе си говорих.
Пак пред мене се разкрих.
И назрелите тревоги
в мойта кошница редих.
И защо ли да потапям
други хора в моя мрак?
Пак сама изметох двора
на душевния бардак.
Пак съвет от мен поисках
и сама се утеших.
От душата си изстисках
даже тъжен, малък стих.
Ако искаш прочети ме,
там във него съм и аз,
с мойте болки и дилеми
тихо казани наглас.
Но не искай да повтарям.
Всичко вече споделих.
Пак със себе си говорих.
Пак пред мене се разкрих.