Авторите създават творбите, а критиците създават авторите
В. Рибаров
Повод за написването на тази статия е анализът на Светлана Йонкова върху творчеството на Даниела И. Рибарска, повод, доколкото този "анализ"ме предизвика да споделя едно становище за това какво е литературна критика и още повече, че сайтът ХуЛиТе се нуждае от здрава критическа школа, без която израстването на младите торци е невъзможно. Когато казвам "повод" имам предвид и нежеланието на Д. Рибарска този анализ да се коментира, а и собствената ми нагласа не е такава, че да влизам в полемика, която предварително е обречена... Има и нещо друго - написаното от С. Йонкова, взето като отделна фактология към анализираното от нея творчество, е професионално защитимо. И, все пак, въпросът за това как се прави критика на лирическа торба си остава открит.И не, че не се знае, а правенето на това нещо е много трудно...
В своята книга "Анализ на лирическата творба" Никола Георгиев пеше следното:"Да ни поучават как да анализираме художествена торба изглежда по-лесно, отколкото да се запретнат и ни покажат на дело как се прави това". / Н.Георгиев. Анализ на лирическата творба, Скорпио, С., 2003, с.11 /.
В моята работа с различни автори от Сайта аз процедирам точно така - не пиша дълги статии за това, как трябва да се създават лирически творби, а ннтерпретирам дадената творба, показвайки на автора онова, което искам да споделя с него. При това го правя чрез прилагане на точно определени художествено-творчески процедури, основаващи се на проверени методи, методика, методология. По такъв начин не минава и без сблъсъци, но тенденцията е ориентирана към постигане на своеобразно творческо сътрудничество, което може да се проследи с емпирична точност.
Чрез този подход стана възможно да се обособи публикуваният от мен интелектуален продукт като очертаващ прагматичното направление в съвременната художествена литература...
И така, да критикуваш отделна торба или цялото творчество на даден автор означава, че ти самият трябва да си по-добър от него, за да можеш да влезеш в собствените му "гънки" на провеждания от него творчески процес, за да можеш да му кажеш дори и това, което той не е имал предвид при създаването на творбите си. Критиката е тази, която създава творците, а творците създават своите творби.
При наличието на тази предпоставка, да критикуваш означава още да си в състояние изчерпателно да вникнеш и в душевността на автора, и в особеностите на сътворената от него творба, показвайки всички техни достойнства като тенденция, която следва да се развива и по-нататък. Ще илюстрирам тази постановка чрез посочения по-горе анализ. С.Йонкова, както и читателската аудитория, признават чистотата на сетивостта на поетесата Даниела Рибарска, а това е необходима предпоставка за да бъде някой поет. Но поетичното вдъхновение не се измерва с екзалтацията, а още по-малко в емоционалността на поетесата се прокрадва страх или във всичко това да се откриват някакви маскирани очаквания.
Когато се подхожда така - чрез разкриване на положителните страни на творбата, става възможно коректно и колегиално да се посочат слабите страни на автора, за да не се допускат в по-нататъшната му дейност. Тук творците ще бъдат благодарни на това да разберат какво трябва да направят, за да станат по-добри.
Аз отправям своите критични бележки към цитираната тук поетеса, свързани с логическата последователност на творбите й, след като съм разкрил техните положителни страни. Всичко това прави острите схватки и приемливи, и естествени.
Когато правя интерпретация на дадена лирическа творба, аз не запознавам публиката или автора с използвания инструментариум или да развивам странични съображения, даващи ми основание да заема една или друга позиция. Върху творчеството на Ботев или Шекспир, например са работили десетки и стотици специалисти, за да ни го поднесат във вида, в който го познаваме. Изводът е ясен - на автори като Д.Рибарска, специалистите като С. Йонкова трябва да бъдат в помощ като се захванат с конкретна работа, а не с поучения. Тогава ще стане ясно какво от това творчество се вписва в създаваната сега нова художествена литература.
Използвам случая, за да кажа, че, дори и без да подозира, Даниела Рибарска принадлежи към прагматичното направление в съвременната художествена литература и това е така, защото тя упорито и последователно, а също така и успешно разработва логиката на хуманния екзистенциализъм, тъждествен на прагатизъм.
Фабулата, мелодичността, логиката са основни страни на лирическата торба и те са свързани помежду си, задавайки с това позицията на критиката, за да бъде тя компетентна.
В Сайта ХуЛиТе не са малко авторите с верен поглед върху съвременните процеси на живота. От тях ще израстват онези критици, които ще поемат на плещите си отговорността за създаването на новата художествена литература.
Публикувано от railleuse на 05.04.2005 @ 15:51:30