автор: Mojsei

Книга втора: Научи ме да обичам! / Тя и Той /




Първа глава. Една отлагана осем години среща


1.

- "Научи ме да обичам!" - красивото й, но измъчено от сладострастни пориви и ежедневна преумора лице, мълчаливо му повтаряше тази молба, задържайки в гънките на по-дълбоката тревожност един друг вик:"Обичай ме!" Но, на нивото на отчаянието й, където бе искрена единствено със себе си, тази молба се превеждаше категорично и прозаично като:"Измъкни ме от терзанието!" и "Пожелай ме, за да не съм сама, защото ме е страх!" Но вместо това, тя каза в характерния за нея делови дух:
- Хората имат нужда от любов. Напиши книга от всичко това, което ми говориш толкова години.... ще те разберат.
- Ще успееш ли да я продадеш? - в своята измъчена категоричност въпросът прозвуча странно, спестявайки излишните обяснения и давайки простор на иронията от опитите му да "пробие" на интелектуалния пазар.
Тя сякаш не обърна внимание на думите му, но той разбра, че този въпрос за нея не е съществен, защото думите й бяха насочени към основната й идея:
- С публикациите си в Интернет ти повдигаш важни въпроси на съществуването, градиш личните си контакти по по-особен начин... А аз, с моя философ, не мога да позная себе си, не зная какво да правя...не зная какво става...
Паузата започна да натежава в пространството между тях и той реши да я подкрепи, напомняйки и някои от вече направените пред нея предложения:
- Поставяш сложния въпрос за човешката идентичност и, в частност, за собствената ти идентичност. Ще трябва да ми се довериш и ще проработим въпроса по "преноса" на чувствата, в зависимост от тяхната потенциална възможност да се възпрозвеждат - казваш, че имаш приятел, с когото сте постигнали спонтанното тъждество на духовната връзка.
- Идентичност, терапия - бегло отбеляза тя. - Но ти учиш хората да се обичат чрез приятелство. Как става това?
- Нали осем години го правим с теб! Не се ли оказа, че тънката нишка на нерешителното ни приятелство е единственото, което устоява на вихъра на метежното ни съществуване. Не виждаш ли, че граничната област между приятелството и предателството поглъща хората, на които съм гласувал доверие, за да ги запрати на подсъдимата скамейка?
Замълчаха. Ресторантът, в който решиха да проведат срещата си бе пълен с народ. Шумът от съедните маси се разбиваше в атмосферата, която създаваха около себе си.
- Нарисувай ми приятел! - каза тя тихо.
- Имаш нужда от приятел, за да си оправиш съществуването, за да досигнеш до себе си, за да можеш да обикнеш...Зависи колко невинност си запазила у себе си, за да упражниш закона на святостта?!
- Ти можеш....Направи го! - молбата й извираше от непознати за него нейни дълбини. Душата й плачеше. Тя му се доверяваше. Тя търсеше опора за рушащата й се индивидуалност.
Да, за изминалата половин година, откакто не се бяха виждали, с нея бяха нястъпили същствени промени...И той, някак си машинално й отговори:
- Портретът на човечността на човешкото рисувам цял живот като мой опит и все нюансите му остават недовършени...Ще ти покажа как става, но ще трябва да държиш успешно палитрата...


2


Сервитьорката недвусмислено прибираше ненужните вече прибори. Тя беше платила сметката,а продължаваха да седят, като че ли решаваха нещо важно.
- Всеки човек има своите мигове на извисяване, на величие, докато носи на плещите си драмата на съществуването си - каза тя спокойно, естествено, показвайки за първи път желание да разговаря с него...след толкова години.
- Да! - отговори той кратко. - Въпросът е в това, че величиието и драмата на всеки индивид могат да се видят в единството между мъжа и жената, единство, което още древните са наричали "човек".
- Ти говориш за семейството?
- Семейството е исторически утвърдилата се форма на единство между мъжа и жената. Но що е семейство? Едва ли можем да наречем "семейство" враждуващите и ненавиждащи се съпрузи?!
- За какво говорим тогава?
- За институцията любов, която, като споделена, е тъждествена на семейството и за институцията приятелство като повдигната на степен любов.
- Допада ми тази гледна точка, макар че не всичко ми е ясно... Сега вече можем ли да кажем в какво се сътои величието и драмата на мъжа и на жената?
- Като се доказват непрекъснато чрез дейността си, мъжът и женат живеят, разгръщайки равнището на своето съществуване, равнището, на което става възпроизводството на живота им, за да възпроизведат себе си и биологически чрез създаването на децата.Драмата на съвремения индивид е в новата му общност, която той все още не е овладял.


3.


- В Библия се дава едно разбиране за човека като единство между мъжа и жената, доведено до тъждество. Това твърдение се нуждае от съответно разбиране - каза тя кратко и замълча.
- Половият акт между мъжа и жената е първото естествено разделение на "труда", в чието единство те достигат до тъждество в лицето на любовта, а чрез нея установяват и своето различие.
- Духовната взаимност, доведена до съпреживяване, е показател за наличието на онази цялост, която се носи от всеки от партньорите - тя изговори това с естествената за нея лекота, която го накара да бъде по-внимателен при обмисляне на становищата си.
- Мисля, че е коректно - започна той малко провлачено - да разглеждаме мъжа и жената като биологически различни същества, достигащи до тъждество чрез любовта и съвместното си социално развитие.
- Но това са сложни логически конструкции, които си имат своето съдържание, когато нещата се видят конкретно. Аз предпочитам да говорим конкретно, за да мога да направя и съответните изводи за себе си - тя рзсъждаваше мъдро, но го правеше някак, като че ли това бяха най-простите наща на този свят.
- При наличието на споделена любов, съпрузите влизат помежду си в отношения като противоположности, но за тези отношения е характерно това, че те са от процесуален характер...
- Това е много важен момент при общуването - реши да го прекъсне тя. - В съвременния свят обществените отношения придобиват контактен тип и това трансформира общуването в конфликтуване. Тази особеност руши процесуалния характер на любовта като споделена и тя се изражда в свои сурогатни форми.


4.


- Когато се стигне до такъв период от живота, при който споделената любов, престане да съществува и семейството се трансформира само в икономическа единица, се променя и неговото съдържание, то престава да същствува като лоно на любовта - каза тя замислено.
- Един от начините за разрешаване на тази колизия е разводът - каза той внимателно, защото не искаше да я поставя в неудобно положение.
- Разбира се - отзова се бързо тя - любовта, а тя е само споделената любов, е съдържание на брака и когато тя отмре по силата на различни причини, разводът се оказва спасение за прекратяване на колизията, изразяваща се като нетърпимост между съпрузите.
- В много семейства съпрузите съжителстват без любов - подхвърли примирително той.
- Тогава мъжът и жената живеят в свои самостоятелни светове, т.е. те са самотни - каза тя тъжно.
- Влюбените живеят в общ свят - светът на споделените чувства, а това е техният кристален дом на тяхното инивидуално възпроизводство - разви той другата гледна точка.
-Тази реална цялост на любовното отношение е точната мярка за тяхната идентификация като индивиди, които са се устремили по пътя на своето развитие - каза тя малко припряно. - Тогава човешката природа цъфти, тогава човек се чувства млад.
- Какво по-нормално от това човек да е щастлив? - додаде той оптимистично в желанието си да разведри обстановката.



5.


- Съществуват автори, които разглеждат жените като отправна точка за развитието на човечеството. Привеждат се много данни, които служат за обосноваване на тази позиция - каза тя и за пръв път го погледна в очите.
- Има и други автори, които развиват другата гледна точка - че жените са непълноценни същества - веднага се отзова той.
- Нашата гледна точка е различна - каза тя с разбиране.
- Да, така е - съгласи се той. - Ние не само поставяме мъжа и жената в отношение, но разглеждаме това отношение конкретно като поставяме себе си в основата на редица други отношения с цел да разрешим съществуващи проблеми, но също така и да проверим действието на процедури, които вече сме разработвали теоретически.
- Според мен, за нормално човечество може да се говори тогава, когато любовта престане да бъде подчинено отношение, а стане водещо - каза тя с леко разчленяване на думите си.
- Съгласен съм, че изказваш плодотворна идея за преструктуриране на съществуващите обществени отношения, в които централно място да заеме отделният индивид, ползваш се от умножената сила на общността в лицето на обществото - веднага се отзова той, развивайки нейната идея.



6.


- Мнението, че мъжете се страхуват от жените е широко разпространено - подметна тя и закачливи пламъци засвяткаха в очите й.
- Според мен, става въпрос за ужас от последствията от полигамията, а не от жените като човешки същества - опита се той да възстанови равновесието.- Полигамията се свързва с тежки болести и ранна смърт, а при мъжете естествена нейна последица са деформациите на характера.
- Няма как жената със своята женственост да заплашва мъжа, защото, точно с това си качество, тя го създава - каза тя вече малко въодушевено и заглъхна в очакване.
- Заплаха за мъжа е митът за неговата мъжественост, отъждестввявана с полигамното му съществуване - каза той, но глсът му не беше много убедителен.


7.


- Семейството е социално обусловено, а би следвало обществото да е семейно обусловено, за да стане възможно да се тръгне към нормалното развитие на човека, да се излезе от тежкия дегрдационен процес, не мислиш ли?- попита той и остана в очакване.
- Това е хипотеза, която може да я имеме предвид, но във връзка с конкретността на отношението, което визираме - ти и аз, за да проследим влиянието му и върху другите отношения, в които участваме.
- Според мен съвременното човечество е узряло за такъв качествен скок и той по силата на необходимостта ще трябва да се случи - продължи той да държи на своето.


8.


- Някои автори разглеждат войните като инструмент за възвръщане на мъжествеността. И това става възможно, защото наистина тогава обществото минава в друго състояние -
каза той, за да посочи друг аспект на разглеждането.
-В такъв случай става възможно самото възникване на войните да се разглежда като резултат на дълбока криза на мъжествеността - каза тя сякаш недоволна от нещо.


9.


- Сексуалната идентичност, според мен, трябва да се разглежда като водеща в цялостната човешка идентификация - каза убедено тя.
- Добре, но нещата трябва да се промислят докрай, за да се види връзката между сексуалната и социалната идентификация - каза той. - Според мен, приятелството именно като повдигната на степен любов задава идентификационния поцес.