автор: joanna_vas

По улицата тясна,
прегърнати един до друг вървим.
А мисълта от ясна,
по-ясна се разгръща. Уж мълчим,
но всъщност
вечерта ни заговаря
и с полъха си - скришом ни зове.
Очите ни
един към друг отваря,
разкрива ни - прекрасни светове.

През клоните
на боровете стари,
луната се търкулва с огнен плам
и боса
по пътеката ме свари
преди ... ръка към тебе да подам.
А после
към простори непознати
ще тръгнем в широта към своя дом.
Един до друг
да бъдем по-богати
намерили - сърце, в сърце подслон.

Преди
да влезем в утрото със обич,
ще спреме и ... за миг ще се целунем!
По грифа
на живота си безумен
сме струни със отблясък пълнолунен...
Настройвам
квинти в стълбицата нотна,
и чувам всеки звук - перфектно чист.
Мелодия творена,
непреходна -
през време на разбуден с обич лист!