автор: zoom_fiRe

Той е загубил бузите си и с нокът прорязва бръчки на липсващите места.Неколцина от другарите му са мъртви отдавна, а други са изядени от съпругите си в последен опит за единение.
Живее сам и вече няма кой да му отиде на гости.Има 12 деца,вече големи, които рядко го посещават, тъй като ходят на работа в същия квартал.Минавайки покрай къщата, само мимоходом отбелязват дали е в двора или не.
Страда от аритмия и от няколко години е в диалог със сърцето си. Сърцето му дава поръчки, а той ги изпълнява.Понякога сърцето го хока, ако той откаже да го слуша, но в повечето случаи е много благонадежден.Купува картички за рождения ден на сърцето, старателно ги надписва с красив почерк на 9-годишно дете.Оставя ги пред вратата, та щом тръгне да излиза нанякъде , сърцето да ги види, докато той заключва дома си.Често пъти сърцето го кара да върши доста странни неща.Ако откаже, то пропуска няколко удара и така докато не го склони.
Тази вечер той отново е сам,защото сърцето се цупи и не желае да му говори.Нищо друго освен светът не го гледа сега, но светът е най-внимателният наблюдател.Благосклонно му кимва да започне да прави нещо.Днес ще направи едно малко представление за себе си , пък и за да зарадва сърцето; вплита стъпки в пътеката и като влюбен се затичва да пресрещне края и.
Сърцето крещи някакви несвързани пулсации, но той не му обръща внимание и то е принудено да спре и поотложи.
Той продължава да тича.
На края идва на себе си.Светът раздава аплодисменти за вълнуващия монолог.Докато се покланя , сърцето пада от устата му.