автор: zoom_fiRe

Ако дълго време се вслушваш в тракането им, то се превръща в песни...
Ще наостри ушите си като пила, с която ще изстърже желязото.

Иска да ги махнат от глезените и, но не може да се затича и да потърси помощ.

Иска да ги махне от китките си, но не може да си бръкне в джоба и да извади ключа.

Иска да не вижда всичко това, но са забравили да и сложат окови в клепачите.

Иска да трещи и да гърми, но нещо е ръждясало и излизат само викове.

Тя не знае от колко време е така.Може да се ориентира по Слънцето , но то е циферблат без стрелки.

Не и остава друго освен да тананика любимата си песен.В тихото гласът и заприличва на ритмичното потракване на окови.