автор: new-born

Босото краче на Слънцето
остави следа във мокрия пясък.
Бързаше, бързаше да се върне горе,
след като цяла вечер прекара на Земята.
А птиците гледаха объркано
изрязаната като с ножица дупка на небето..
Слънцето весело подскочи,
хвана се за минаващия наблизо облак
и застана на мястото си.
Но следващата вечер пак ще слезне долу,
ще дойде при теб, да целуне спящата ти кожа.
Да остави следи от своите лъчи по ръцете ти.
За да усетиш колко е красиво
да бъдеш обичан.
Да бъдеш сънуван, жадуван, мечтан
всеки миг, всеки ден.
Не се сърди, ако се събудиш заслепен
от неговата златна светлина.
Аз го помолих да слиза от небесния простор,
да те гледа и целува вместо мен, когато ме няма.
А когато сме заедно, вплели сънища и тела,
то може пак да дойде.
И да грее над разпиляните коси,
да огрява разтуптяните, спящи сърца...