автор: dalla

Небето беше с цвета на обувките, дето си ги беше купила миналата пролет-синьо, с розови каишки по облаците...Небето си седеше там(както обувките в гардероба) и чакаше да бъде изведено на показ и възАХквано.
Както и за обувките от миналата година, тя дълго не се сещаше за небето. Магда не се сещаше за много неща. Примерно за приятеля си, който се вмъкваше през нощта с измоления с кръв и пот ключ от апартамента й, сядаше на ръба на леглото и се опитваше да отмести кичурите коса от лицето й , за да може да я гледа как спи. Идиотски навик. Косата й, слава богу, винаги се объркваше и сплиташе, докато спи, така че той нямаше кой знае какъв успех. Лягаше до нея, четеше, пушеше и току се обръщаше почти неусетно, за да се увери, че Магда още спи. При потвърдителен оглед, мъжът на мечтите й въздъхваше уморено, приглаждаше издутите си панталони, изгасяше лампата и гледаше в тъмното следващите 2 или 3 часа, в зависимост от упоритостта на издутите панталони. Магда знаеше за тези му ритуали. И тайно се радваше на инатливостта и волята на духа си. За нея това бе мъжът на мечтите й, тя знаеше,че го е намерила, така че можеше да престане с театрите, прегръдките и тоста с кашкавал, донесен в леглото в 4 часа сутринта след секс. Можеше да престане да бъде Скарлет О Хара и просто да спи нормално, спокойно и дълго. Достатъчно дълго, че да позволи на помраченото си от спокойствие подсъзнание да си играе игрички с нея и фантазията й; достатъчно дълго, че сънищата да станат по-гъсти от реалността, по-напрегнати, по-предизвикателни, по-болни, по-важни...
Красотата на Магда не бе незабележима. Не се биеше на очи обаче. Като красиво опакован каранфил. Банкерът би купил на жена си 21 рози, но би започнал афера с каранфила за сметка на това. Магда никога не се бе занимавала с понятието „красота", стоеше си просто облегната на перваза на прозореца, до саксията с отдавна умрялата Коледна Звезда отпреди година, и наблюдаваше високите токчета и Фенди чантичките , които тракаха и святкаха по улицата и не си мислеше за нищо. Не искаше да има дълги руси коси или по-големи очи, или по-дълги крака. Магда знаеше, че е красиво опакован каранфил, което е завидно стабилно самосъзнание за жена на 27.
Магда се събуждаше винаги преди мъжа на мечтите си. Сядаше сама в дневната и пиеше кафе с много захар някъде около час, докато кафето изстинеше до такава степен, че зъбите я боляха при последната глътка. После влизаше в спалнята, на облегалката на стола поставяше сакото му ,сгъваше панталоните му, премяташе ги също на стола, върху тях тениската му , върху нея боксерките, върху тях чорапите, върху чорапите верижката с талисмана му,. По хронологичен ред на обличане. После се връщаше в кухнята, отваряше херметичната кутия с весели дечица и бисквитки нарисувани на нея, пъхаше носа си вътре, за да помирише кафето, което си беше купила миналата седмица за повече пари, отколкото можеше да си позволи. Вдъхваше дълбоко мириса му и си правеше още една чаша, която пиеше пред телевизора-половината пред черен екран, загледана в изкривеното си отражение, другата половина пред изкривените отражения на модераторите от което Таlк-Show вървеше съответно сутрин. Голяма част от времето се чудеше, какво ли би правила сутрин, ако го нямаше телевизора или пък идиотските Таlк-Show-та. Винаги й беше жал за гостите им-как ги правеха на клоуни, и на всичкото отгоре избираха най-грозните от тях-надяваше се поне да им плащат.
След като изпиеше и втората чаша кафе, Магда събуждаше мъжа на мечтите си и правеше секс с него до обяд. След това го гледаше как се облича и излиза, за да донесе закуска за двамата. През това време Магда мастурбираше, понеже мъжът на мечтите й, като всички мъже я докарваше до лудост, но не и до оргазъм. Според Магда те имаха перфектната връзка-спяха заедно, но всеки се грижеше за собствените си нужди.
Всичко това правеше Магда много щастлива и тя от време на време от щастие изкарваше обувките от миналата пролет, онези с цвета на небето и с розовите като залеза каишки, обуваше ги и се разхождаше из дневната , пушейки бавно и някакси филмово, докато пръстите й не измръзнеха и потъмнееха леко от студа . После се усмихваше на останките от лак по ноктите на краката си, събуваше обувките, поставяше ги внимателно в кутията, изгасяше цигарата с продължителен натиск в пепелника, докато беше напълно сигурна, че няма останки от огънчето, които биха могли да опожарят нещо.Това беше много важно.
После се връщаше мъжът на мечтите й със закуската, те сядаха заедно на масата, целуваха се, докато истинат кафетата им и после закусваха в съпровод на прескачащите се картини от телевизора с изключен звук.

То Bе Continued