автор: dalla

На Т.

Знаеш ли,
Не се усмихвам само на приятели
Усмихвам се на продавачките
На какаово щастие
С много калории
В супермаркета
И ме е срам да си купувам Davidoff
След като досега съм си купувала
Lucky Strike
Не подхожда на дама със стил
Да бута пазарска количка
Само с кутия цигари
И парче разопакован шоколад
за рекламация
продавачката ме гледа умно
сигурно знае
какво се опитвам
да променя във живота си
и й се усмихвам
калорично и просто.

Връщам се във какавидата,
Наречена апартамент
И чакам да дойде следващия ден,
За да се излюпя отново
Но как само мразя
Сутрините
Когато пада
Кръвното на мислите ми
И самоконтролът ми
Получава аритмия
Но се изправям де…
И се гледам с стената,
Докато не се предаде някоя от нас.

След това тест за обремененост,
Хемоглобин
И нивото на очаквания в кръвта ми..
Както винаги-ниски стойности,
Но не обичам лекарства…

И напред, към супермаркета
За успокоителни с бадеми
И без противопоказания…
Светът е огромна доза морфин
За болящите ме възприятия.


Два пъти във седмицата
Инжектирам
В мозъчната си кора
Мъничко от синята ти тениска
И синьо-черната коса…
Иначе имам проблеми
С оросяването…
И ме боли главата…
И така…
Преживявам…
Иронията ми вече хронична
И душата ми с този неин
Хипохондричен
Проблем,
Дето не се оставя
Да бъде решен…