автор: dexoster

Рисувах с твоята усмивка
оставях отпечатъци по твоето лице
небрежно откровение прочитах
в красиви устни нежно радващи се те.

Рисувах с твоя страстен поглед
изгубвах се във твоите очи приветливи.
... нехайно проявление на думи сред
хуманен порив на възторг в очи кафяви.

Рисувах с твоите ръце
по мойто тяло виеха се пръсти.
Изгубвах се, когато в нощните мъгли
небрежно ги прокарваше в ума ми.

Рисувах с твоите нозе,
оплитах ги като брезата мълчаливо
Изгубвах се, кагато ги докосвах със ръце,
а небрежно ти целуваше сърце ранимо.

Рисувах те...
в моя сън омаен
поисках да те имам още миг поне...
Събудих се...
от твоя поглед озарен -
усмихнах се... докоснах те със две ръце.

И с пръстите рисувам те как плачеш
обичам те, обичам те, обичам те...
така говоря ти, но що ли значи
когато ти до мен си...
а сълзите текат...