автор: jovani_m

Той стоеше на перона,вече повече от пет минути.Тялото му копнееше за почивка и искаше час по-скоро да пристигне в малката майчина къщичка.Вече нищо не е както преди.Разрастна се мястото,стана вилна зона.
Влакът се зададе,като исвири пронизително,та заплесалите се чакащи на перона да се отдръпнат,по-далеч от релсите.Електричка,както си го наричах ме ние.Гордостта на едно предишно поколение.Вратите се отвориха с тихо съскане.Народът,като пощурял се втурна да щурмува вагоните,разлетяха се кошници,раздрънкаха се буркани...,виладжии.На никой не му се стоеше прав.Когато цялата дандания приключи,и той се качи във влака,като напрягаше горящите от болка и крещяшти за почивка мускули.Намери едно местенце до прозореца,до една едра лелка.Цялата беше напудрена и нагримирана,като картина на стар ренесансов майстор.Погледна я скришом.
Да е попрехвърлила четиредесетте,или клепалата я правеха такава,неволно си помисли той и тутакси се отказа да се вглъбява в тия неща.Когато започнеше да преценява жените,започваше да го боли главата.
Влакът от няколко минути вече пътуваше.Оставяйки мислите за жените настрана,той се заслуша в песента на колелата,та-туф та-таф,та-туф та-таф.
Релсите и огромните колела на влака си ги представи,като два огромни стоманени колоса,които водеха битка за надмощие,под ритъма на песента на стоманите,та-туф та-таф,та-туф та-таф...
Ето,мислише си той,нашите първобитни деди открили стоманата,техните наследници-електричеството.И какво се получава,електричка в посока вилна зона...Неволно се усмихна на своите мисли.Това нещо хората нарекли прогрес.
Открили електричеството,а самите те се наелектризирали,та станала една...
Пак се усмихна.
Мислите,му бяха прекъснати от свада,избухнала в предния край на вагона.Някакъв младеж спореше с кондуктора.Оказа се,че не е младеж,а младо момиче с дете на ръце.Спореха за редовността на билета.Но,не спора му привлече вниманието,а хората около него.Никой не го заинтересува,какво става там,всеки поглеждаше и пак се затваряше в своята черупка.А погледите им едни такива,празни,стоманени...Да,стоманени.Стоманата можеше да я познае на всякъде.Нали беше стругар,със стомана работеше.Дори в душите на хората можеше да я познае.Ето,оказа се,че и човешките души са в крак спрогреса.И те прогресират.И те се стоманизират.
Обърна се и той към прозореца на вагона.Като гледаше прелитащите край него разеленили се дървета,разорани и незасяти ниви,се замисли за стоманата,прогреса и хората под звуците на песента на колелата,та-туф та-таф,та-туф та-таф...