автор: pafka

откакто Бог му подари желание
той всяка вечер се опияняваше
от звуците на своята китара
светът забравяше съвсем
и продължаваше и продължаваше
и продължаваше
да дърпа струните и'
като плитки...

така наречените звуци
виеха срещу луната денонощно
като пребити в гетото деца
а тази стара стара улица сега
съвсем обезлюдена е
умира

той всяка вечер свири...
никой не минава,никой не живее вече тука...