автор: LEO

Произведението участва в Конкурса "Очи за себе си"

Годината е 1994, мястото на действието - Пловдив, първото военно изложение „Хемус", а главните действащи лица - един генерал, двама американци и моята скромна особа.
И така, героинята по онова време работи в американска фирма и продава не какво да е, а.... леки хеликоптери. Поради което амбициозно и лъчезарно пърха на щанда на изложението, щото първо - не продава краставици, и второ - наоколо е пълно с хубави мъже в униформи (ако случайно не знаете, офицерите от ВВС са все хубави мъже, и все мустакати и напети).

В пълна бойна готовност, с американска подкрепа в тила, героинята очаква посещение на важни особи от армията, които се надпреварват да купуват хеликоптери.

И ето - към щанда приближава генерал П. Героинята го посреща с най-чаровната си усмивка и прелюбезно го кани да поседне, да попие стаканче уиски и за разнообразие, да купи 5-6 хвъркати машинки. Генералът обаче мило се извинява, че в момента няма време (но пък е инструктирал подчинените си да посетят щанда) и решавайки да прояви чувството си за хумор на прощаване, се навежда дискретно над лявото ушенце на героинята:
- Извинете, имам само един въпрос - а имате ли хеликоптери без пари?
На което героинята сияйно и тутакси отвръща:
- Разбира се, генерал П., нямате никакви проблеми! Заповядайте! - и му подава една малка значка, умален модел на истинския хеликоптер.

На това място генералът прихва (щото и няма какво да каже), а двамата американци се превиват от смях след малко, когато разбират какво е станало.

А вие имате ли сирене без пари? : )))