Самота. Студ. Полет. Решетки. Лястовици.
Седя. Пиша. С дясната ръка. Нормален съм. Не съм нормален. Така казват. Сигурно са прави. В затвора съм. Една година. Остават още много. Двадесет. Ще умра тук. Сега съм на 36. Не ми се умира. Не ми се стои тук. Навън е хубаво. Пролет. Лястовици. Имат гнездо. На моя прозорец. Завист. Те летят. Аз не мога. Обичат се. Аз не обичам никой. Мен не ме обичат. Баща си не познавам. Майка не идва. Нямам никой. Тясно е. Студено е. Навън е топло. Има птици. Влакове. Чувам ги. Пълни са с хора. Тук има хора. Мразят ме. И аз ги мразя. Искам да изляза. Не мога. Стоманени решетки. Навсякъде. Гнездото е красиво. И лястовиците са красиви. Имат бяло на гушката. Аз съм в сиво. Целият. И стените са сиви. И решетките. Тъмни очи. Са моите. Като на птиците. Моята коса. Бяла е. На птиците перата. Черни и лъскави. Гледам ги. И те ме гледат. Трудно пиша. Шести клас. С триста мъки. Мама ме обичаше. Сега не ме обича. Искам да и пиша. Не мога. Няма прошка. За мен. Загубих майка си. Загубих всичко. Седя на стол. Сам. Навсякъде омраза. Няма обич. Само птиците се обичат. Любовни звуци. Лястовица да бях. Не съм. Престъпник. Бият ме. Всички. Надзиратели. Затворници. Без причина. Слаб съм. Боли ме. Страх ме е. Гледам в земята. Като съм с тях. Само тук. Гледам нагоре. Към прозореца. Гнездото. Птичките. Обичат се. Летят. Юмруци. Ритници. Понасям. Всеки ден. Болката. Понякога е нетърпима. Лети ми се. Не мога. Самолет. Само съм виждал. Не съм се качвал. Не съм летял. Сигурно е хубаво. Като птица. Виждаш отгоре. Лястовиците. Завиждам им. Летят. Аз не мога. Няма цигари. Храната е лоша. Мирише. Навсякъде. В коридора. Столовата. Килиите. Не можеш да избягаш. Миризмата. Преследва те навсякъде. Навън. Вятър. Ухае. Пролет. Зелено. Не мога. Решетки. Навсякъде. Палки. Ботуши. Болка. Искам. Навън. Не мога. Тук съм. Затворен. Кафяво гнездо. От кал. И сламки. Нашата къща. Два етажа. Малък двор. Цветята. Мама. Сама е. Жива ли е. Не знам. Кекс. Много хубав. Тя го правеше. За мен. Обичаше ме. Сега ме мрази. С пудра захар. И стафиди. Вкусен. Мазна чорба. Корав хляб. Това е тук. И миризмата. Навсякъде. Кекса мирише. Страхотно. Кисело мляко. И кекс. Обичам от малък. Тука няма. Редко нишесте. С вода. На бучки. Без захар. Лястовиците идват. И си отиват. Цвърчат. Приказват си. Живи са. Свободни. Могат да отлетят. Където си искат. Аз не мога. Затворник. Решетки. Пазачи. Стени. Няма телевизор. И вестници. Няма писма. Нямам никой. Сам съм. Студено е. Стените са хладни. Дебели. От камък. Слънце. Навън. Само навън. Тук. Студ. Навсякъде. Дори в кухнята. Мразят ме. Бият ме. И аз ги мразя. Не ги бия. Не мога. А искам. Да ги бия. До смърт. Всичките. Слаб съм. Боли ме. Много. Навсякъде. Птиците пеят. От радост. Аз плача. От болка. Тясно е. В килията. Навън е широко. Аз съм вътре. Не мога да изляза. Не мога да летя. Биха ме днес. С маркуч. Смееха се. Аз плачех. Молих ги. Не спряха. Припаднах. Сега седя. Болката. Бавно попива. Птиците се радват. Хубаво време. Слънце. Топъл вятър. Навън. Тук. Съм в хладилник. Сам. Примрял. Викове. Бият и други. Забава. За тях. За нас болка. Голяма. Унижение. Червей. Сякаш съм. Злодей. Бил съм и аз. Само веднъж. Сега ми го връщат. Боли ме . Грях изкупувам. Да пиша. За него. Не мога. Нямам сили. Виновен съм много. Да ме боли. Заслужавам. Да ме бият. Тъпчат. И мачкат. Нека. Да ме убият. По-добре. Не ми се живее. Сам. Да умра. На мига. Ако мога. Тази болка да свърши. Да няма зловоние. И студ. В сърцето. Лястовиците се обичат. Мен никой не обича. И аз не обичам. Никой. Гнездото. Красивото. Няма го. Разруших го. С молива. Дето пиша. Разрових. Отчаяни вопли. От птиците. Мразя ги. Могат да летят. Аз не мога. Отидоха си. Сам съм. Сега. Както винаги.