Потънало във болка и тъга,
безмерна мъка - плаче, без сълзи.
Кой черни демони у теб всели,
кой твойта обич омерзи...
Кърви, откъснато от светлина,
ограбено, без ласка, топлина
- то тъмно було хвърля на света.
Покров на всеки слънчев лъч постави,
смъртта побягна - всичко изостави.
А ужъсът му бе голям: "Вземи ме с теб,
аз нямам вече плам!"
Ала в бягството си тя
едва изрече няколко слова:
"Сатана, проклет да си за дето го плени,
да бе убил го със жестокост ти!"