КАКВО
ми остава, когато те няма,
освен природосъобразен живот. Да се наливам с ракия,
да изпушвам по две кутии,
да се будя нощем, удавена в пот
и да измислям стихове,
без да ги записвам.
Социално-психологичска проблематика, разработена с фино чувство за хумор. Творбата е за раздел "Други"
Re: Триста и петдесет километра от copie на 08.05.2005 @ 02:37:41 (Профил | Изпрати бележка)
Оооо, поласкана съм от вниманието на един от патриарсите!!!
И да си призная пред него - никъв хумор нямаше тогава, а Липса! Хуморът сигур е оназ самоирония? Нужната... дано се хваща...
Фино - това е Оценка! Признавам, че се гордея с нея!
Благодаря ти!
(Знаеш ли, че Мойсей е заеквал ужасно, така че брат му Аарон го е "превеждал" на избрания народ? Иначе казано: Яхве говори на Мойсей, Мойсей на Аарон, а Аарон на народа...
Може ли да съм Аарон? :)))))
]
Re: Триста и петдесет километра от Briannah на 25.08.2007 @ 18:34:38 (Профил | Изпрати бележка)
Радвам се,че те открих КОПИ или КОПИЕ.
Много душа има в писането ти.
ПО повод стиха-зная какво е усещането,
жалко,че не помага,дори и написаните стихове не помагат
да изчезне болката,камо ли ракията.
Това,което помага е вътрешното желание да продължиш да обичаш.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 3
Всичко: 807
Онлайн сега:
