автор: joanna_vas

Чуваш ли,
пропяха вече първите петли...
Нощта
се къпе в утринни лъчи -
вълни
от галещи искри
на меко падащите светлини,
заливащи
прозорците полу-открехнати
с рисунък фин
на светлосенките
златисто-
сиви,
промъкнали се тихо
през рамото
на часовете пъстри,
за да обагрят ласкаво съня ми...

Събуджаш се.
Неделя е...
Изпълнен си със огнен трепет
на мисли
невъздържани...
Не ме събуждай още...
Постой до мен... погледай ме.
Любувай се
на цялата ми нежност
разлята
по завивките... със плам...
Не нарушавай
чародейството на мислите
преминали
за миг през сетивата,
изострени в желания до край...

Не ме събуждай...
Гледай ме... Желай ме...
Докосвай ме със погледа си топъл...
А аз ще те усещам
като порив...
Сънят ми
до полуда ще трепти
в очакването свято...
Неделя е.
Неделя е.
До мен бъди!
А аз не спя,
не спя...

Зтворила съм мислено клепачи
Очаквам те
и... щом ръце протегна
прегръщам те
прегръщам те...
Очите ми в очите ти взривяват се
от обич...
Събуждам се!
Обичай ме!
Обичам те!
Неделята е наша...
и цялата от обичност трепти.