автор: belbelila

За всички, които не знаят, че препинателните знаци са родителите на емотиконите!?.,:;"."-()-....


ЗАПЕТАЯТА ,
- Аз не мога, не мога да трая
да се задъхвам, без да узная
точно кога ще отдъхна за малко.
Едничко крилце съм - и жалко, жалко.
Но съм от пърхащо птиче крилце -
значи живяла съм и във яйце.
А пък яйцето прилича на точка -
на тази точка дарявам отсрочка:
колкото иска тайни да крие
и да открие, и да разкрие...
Аз ще ви лъхна със Въздух висок,
вий ще въздъхнете с Въздух дълбок,
после отново ще тръгнете - зная -
да си откриете Път към Безкрая!

СЪЕДИНИТЕЛНАТА ЧЕРТИЦА -
- Мъничка съм аз чертица -
и си зная, и си зная:
с малкото пръстле на Птица
полуслято писане чертая...

ТИРЕТО - -
- Виждам се: клонче за птиче краче -
птиче за мен ще се хване.
Като поточе звънливо гласче
неказани думи във теб ще захване!
И диалог ще започнеш - и може
и други гласчета да чуваш захласнат...
Поточе в звънливо гласче е дар божи -
и думи потайни с гласчето ще раснат!
Ще раснат в Сърцето, ще раснат в Душата
и ти ще порасваш от тях вдъхновен!
... В потайните думи светлеят децата
и дишат от Въздух вглъбен!

КАВИЧКИТЕ ""
- Ние сме кавички -
две крилца от птички.
В къщички живеем
и си пеем, пеем...
Мислите потайни
на герои знайни,
знайни и незнайни,
пазим ги - да знаят
как да опознаят
кой край тях живее,
кой край тях се труди,
кой край тях си пее
или чудом чуди.
Ние сме кавички -
две крилца на птички!
В къщички живеем
и си пеем, пеем!

УДИВИТЕЛНИЯТ !
- Колко е хубаво, колко е хубаво,
че много победи със футбола имаме!
... Колко е грозно и страшно е грубо
с побой и заплахи пари да си взимаме!
Пари да си взимаме от беззащитни -
перчене филмово със схватки и ритане!
Я ми кажете кого подражавате -
дебеловратите или държавата!
А вижте - във време такова Пчелиците
най-доброволно раздават си силите:
от цъфнали клонки възпяват ги Птиците
как благо жужат - и кротки, и мили Те!
И чуйте морето със летния плисък -
и гларуси чуйте със гладния писък!
И поклонете се на Небесата,
на Живия Дъжд, че ни храни нивята!
Цветна Дъга ли изгрее в Небето -
Нежно я милвайте - Тя е Повоя:
Божи Повой все на бебета, дето
може би знаят на Рая прибоя!
Вижте очичките бебешки - в тях,
в тях си простете всеки свой грях!
Чуйте гласчетата бебешки - в тях,
в тях си простете всеки свой грях!

ВЪПРОСИТЕЛНИЯТ ?
- Аз съм момче - вече зная и мога -
със въпросителен бия тревога.
Питам-разпитвам: не мога да трая.
Всичко край мене ще опозная.
Маска какво е? Какво е бюфет?
Кой и кога подарява букет?
Има ли право баща ми, например,
да се ядосва на мама за ядене,
щом във ръцете си с вестник той вирва
свойте нозе с панталони изгладени?
Имам ли право да имам сестриче,
после и братче - да станем трима,
щом като зная, че татко е личен
свръхбогаташ и с момиче любимо?
И какво от това, че си имаме видео
с видеоклипове явни и тайни?
За мен тамагочето е жива обида -
кой ни ласкае с игрите терзайни?
... Питам-разпитвам. На края ще питам
Кой има право да ни натиря
направо в лъжите, направо в парите,
а не във нектарно-природната диря?

ДВОЕТОЧИЕТО :
Две ключалки - ето, ето,
казват ми: "Пред мен поспрете!
Замислете се, тогава
изредете чак до края
кой зад мене заслужава
бавно да се опознае..."

ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ ;
- Сложни мисли ни налягат -
от главата ни не бягат.
- Зная, зная - с мен е същото
във училище и вкъщи:
денем подир мене ходят,
нощем - в сънищата бродят;
денем - щипват ми нослето,
нощем - вдигат ме в небето;
денем - футболна са топка,
нощем - на вампир са клопка;
денем са тетрадки с грешки,
нощем - шахматови пешки;
денем са крадлива сврака,
нощем - на крадец барака;
денем - видеокасети,
нощем - НЛО-атлети;
денем - капризни тамагочета,
нощем - кървави поточета;
денем - глас на политици,
нощем - смъртоносни жици...
- Стоп, поспри се - вече знаем -
и ний насилия не траем!

МНОГОТОЧИЕ ......
В Безкрая ще скоча
с това Многоточие.
А по-нататък от Безкрая
дали наистина е Рая?
Или пак е същинското земно безочие
без Многоточие -
и право в очите
пак ще ни гледат лъжите...

СКОБИ ()
Две вдигнати нощви нагоре
на разстояние - и една срещу друга -
баба стърже и мие.
И между тях нещо си говори -
може би за някаква своя заслуга,
която иска от нас да прикрие.
... Две нощви - същински мисловни скоби.
А баба ги стърже и мие -
и навярно говори с Живот Задгробен?!

ТОЧКАТА .
- До мене се свършва всичко
и от мене всичко започва.
Аз съм зрънце за птичка
или зрънце за почва.
Мисълта ми е точна и ясна -
и не мога да се изпъча.
Никого няма да тласна
във безпътно измъчване.
Мога, ако поискам,
да вляза в Душата на Риска,
да вляза в Душата на Рая -
без да се главозамая.
До мене се свършва всичко
и от мене всичко започва.
Аз съм зрънце за птичка
или зрънце за почва!