автор: zoom_fiRe

Тя живее сама със своята котка със зелени зеници.
Без да виждаш лицето и ,не би могъл да отгатнеш какво казва , а тя никога не светва лампата.
Сухите крайници на дърветата сочат пътя към къщата и.Прозорците почти никога не светят.Иззад завесите наднича стъклена фигура на очакване.Тя живее сама, а когато я попиташ какво прави,казва че е заета.Тя не е от стъкло, но се пръска на малки парченца ,само ако я докоснеш.Тя е сама, а тази вечер у тях има много хора ,които наричат себе си гости.Вижда се по лятната кухня, чиито прозорци светят сготвено.Гостите и обичат храна за гости.С полепнало месо по зъбите целуват ръцете и.След края на вечерта си отиват ,за да пуснат светло в тъмното на къщите си.
При нея сега е останала само котката, която регулира вратата.Зелените и зеници се разширяват ,и свиват, и разширяват.При следващото свиване ще трябва да влезеш вътре.
Тя сега е там сама и сигурно е заета да те чака.