Една интерпретация на един древногръцки мит...
Той стоеше на един камък и гледаше овцете си... Не мислеше за велики неща, не се опитваше да разгадае същността на света, нито пък на собственото си битие... По-скоро изобщо не мислеше за нищо. Парис. Не кипарис, онова бодливо растение, не и Френската столица с правописна грешка... Парис, човека. Надявам се, сещате се...
И изведнъж вятър разпиля косите му, и сякаш облаци скриха слънцето, стъмни се за секунди, а овцете, разтревожено, заблеяха... В следващия миг слънцето отново вършеше работата си на най-голямата крушка, но пред Парис бяха застанали в цялото си величие трите най-почетни богини на Олимп-Хера, Афродита и Атина. Неописуеми с човешки думи, познаваеми само по божествен начин...
Парис се почеса зад ухото и се зачуди смаян дали това може да е добър знак или предвещава нещастия.
Хера проговори:
-Дойдохме при теб, за да те питаме нещо.
-Странно...-каза Парис. И наистина беше... Не всеки ден боговете питат хората каквото и да било.-И какво знам аз, което вие-не?
-Искаме да разрешиш спора ни относно това коя от нас е най-красивата.
-Ха! Как бих могъл да реша аз? Не може човек да определя каквото и да било за най-красиво, ние сме прекалено субективни създания (не ви обвинявам за това), а красотата е едно от най-субективните качества... -Парис не беше чувал за конкурси за красота от типа "мис", разбира се... Ако беше чувал, може би щеше да поиска богините да дефилират по бански пред него. Но както и да е...
-Е, ти ще трябва да определиш. Утре ще дойдем пак, за да чуем твоето решение.
"Както обикновенно, боговете не се интересуват от това какво им казват хората, освен, разбира се, ако не ги питат специално" помисли си Парис.
След това богините изчезнаха от взора му.
След час, обаче, пред него се появи, по същия начин както и преди, Хера.
-Винаги ли се появявате толкова церемониално, или това е просто някакъв божествен резултат от движението ви?-Попита саркастично човека.
-Слушай. Знам, че не можеш да определиш обективно коя от нас ще спечели. Но за нас е важно твоето решение, а за мен е важно то да бъде в моя полза. Затова ще те улесня-ако избереш мен, ще те направя владетел на цяла Европа и Азия.- Това му каза Хера, и изчезна толкова внезапно, колкото се беше появила.
След още час пред него се яви Атина.
-Днес явно съм обект на божествени посещения...
-Да. Ще ти кажа за какво дойдох. Знам, че не можеш да определиш обективно коя от нас ще спечели. Но за нас е важно твоето решение, а за мен е важно то да бъде в моя полза. Затова ще те улесня-ако избереш мен, ще направя така, че да поведеш твоя народ, троянците, на победоносен поход срещу ахейците.- Това му каза Атина, и направи нещо толкова неочаквано, колкото и внезапно беше появяването и изчезването на богините досега-обърна се и тръгна пеш през полето. Атина, в известен смисъл, беше най-земната от трите...
Не мина и още час, и последната богиня дойде при него.
Както Парис очакваше, и Афродита му каза, че ще го улесни, като му предложи в замяна на неговата подкрепа най-красивата жена на света, хубавата Елена, за съпруга. След това две купидончета я отнесоха, за да не мори тя красивото си тяло с ненужни усилия.
А Парис, вече по-спокоен за избора си, тъй като той вече бе станал избор на това коя от наградите предпочита, а не на това коя от богините е най-красива (колко познато за нас, да се изопачават различните решения и избори по този начин) седна и се замисли...
На другия ден богините дойдоха. И Парис избра любовта, избра Афродита... Колко доблестно от негова страна... Хубавата Елена скоро стана негова жена...
Години по късно, смъртно ранен, Парис си спомни своя избор. Любовта му с Елена вече не беше толкова силна и той щеше да я загуби. Народът му, троянците, най-вероятно беше обречен да падне под натиска на ахейците. Всичките му братя и хиляди негови сънародници бяха мъртви от войната, която той докара на родината си. А сега и той самия загиваше...
Парис си помисли, "Трябваше да избера Хера..!". Той вече мислеше като модерен човек...