Един самороден мъдрец често повтаряше:"Козата си иска пръч", аналогично на:"Работата си иска майстора". А Алба прави разсъждение по темата:"Жребчето си иска своето, а аз - моето" - блестящ афоризъм, чрез който се задава отношение и т.н. Тук могат да се кажат още куп неща, разкриващи логиката на автора...
Предложеният текст от пет стиха може да се разглежда, с някои уговорки, като интермедия, която поставя по злободневен начин важни въпроси.
Поантата от заглавието намира своето развитие и конкретизация в творбата във връзка с това, че прескокът трябва да е в точно определения миг.
Запознах се и с разразилата се свада, чиято поанта я поддържа до самия край... Но, след този коментар, нека участниците в дискусията да си довършат работата като вземат отношение -кой, колкото може и каквото прецени, че е нужно да каже...
Хайде Ника, ти си първа...