автор: avocado

точка първа

стоя в парка,
навеждам побеляла главата,
над торбата с провизии
празна,
допирам кърпичка до
устата,
поглеждам на ляво,
сама съм и стара,
прeвит гръбнака,
гуменки обуват краката,
все още държат ме,
не падам.
изглед от сянката-
сенки газят паважа.
Фонтанът мъчаливо
приглася
да стоя до дървото-
по-устойчиво от
тревата.
Слънцето блести с
лекота,
в белота потъват
очите ми,
трябва да ям.

точка втора

подминаване на жената