автор: 5kolio

СтрипСтих - I
----------------
Тази атмосфера пак е нещо
Прилепите безгранична тягост
Ни навяват
Нещо тясно има,
Нещо свързано и хубаво

А времето ще спира утре
За да дойде днес -
Разплискано и смешно

Кой подлец измете
Купчинките от изгнила пепел?
Да погледнем надолу,
Да скочим и се възнесем отвъд

Като стремеж, забравил си
Очите в пясъчен часовник
Кат кървавите вопли,
Изтръгнати от пушеците каменни

Проблясналост, забулена от
Мрачни облаци
Бавно стъпвай във водата на рибата
И леко в собствени води

Защо ли всички ми показват пътя
Сами страхувайки се него да поемат?
И в цялата спокойна тишина
Избродирана е нишка напрежение
Оттук започва твойто женско тяло, ветре!

Нещо апетитно се прокрадва
И тутакси в душата ти се
Претопява, за да потъне
Мазохистично в необятното

Разкъсват ме запратените
Срещу мен стрели -
Музика и полет,
Красота!