На плодовете им омръзна да бъдат изяждани от едно лакомо момиче, и тогава...
Имаше едно момиче на света, което много обичаше да си хапва плодове. Ябълки, череши, мандарини- всичко попадаше в неговата лакома уста. Момичето даже не се и замисляше каква болка причинява на горките плодове. То се отнасяше с тях жестоко и безсърдечно. Дори кучето и котето му бяха по-толерантни и понякога се смиляваха над тях. Плодовете, които стояха в кухнята и трепереха да не бъдат изядени внезапно докато си почиват, решиха, че не може да продължава повече така.
-Плодова салата, плодов сладолед, плодов сок, обикновен плод- омръзна ни!- викаше най-едрата ( и най-вкусна) праскова- Нека се противопоставим на това очевидно насилие! На въстание, братя и сестри!
Тя първо смятаха всички да отидат при момичето, да му се присмеят злобно и да му кажат нещо обидно, което така да го разтърси, че то повече да не посмее да ги погледне. Постепенно решението за линч (както го нарекоха някои) бе заменено от хитрия план на една малка мандарина. Тя бе измислила как да отчае момичето бавно и последователно. Нарекоха плана "Тихата революция". Всичко започна вечерта на другия ден. Малко преди полунощ те нахлуха в стаята на момичето и започнаха да му скачат на главата. Най-щастлив бе един грейпфрут, който от злобно удоволствие за малко щеше да се размаже върху хубавото личице. Това те направиха още шест пъти- по един на всеки кръгъл час, и то чак до сутринта. Горкото момиче си мислеше, че кучето го притеснява така, ставаше, светваше лампата, но не виждаше изпокрилите се под двете легла плодове.
-Странно- казваше си то- Сънувах, че един грейпфрут ми се усмихва!
После лягаше, полагайки изящната си главица на възглавницата. Но сънят му на всеки кръгъл час биваше прекъсван, и затова то не можа да спи добре. На всичкото отгоре на сутринта трябваше да хваща влак, за да ходи на състезание по спортно катерене. Нямаше будилник в стаята му, и то се успа...Момичето се събуди двайсетина минути преди тръгването на влака. То скочи, облече се набързо, взе си раницата и се опита да излезе от дома си. Опита се, защото пред вратата го чакаха корите на последния изяден плод- един банан. То се подхлъзна и падна. Грейпфрутът отново затанцува върху него, но съобразително се махна.
-Странно- каза момичето с прелестния си глас- Стори ми се, че видях грейпфрут. При това се усмихваше. Ох, как ми се яде грейпфрут!
Грейпфрутът чу това и се разтрепери. Ако не сте виждали треперещ грейпфрут, то уверявам ви, че гледката никак не е приятна. Другите плодове състрадателно го утешаваха и му казваха, че планът ще успее и всички те ще оцелеят. Момичето така изгуби още няколко минути, защото раничката му се разпиля. То хвана такси, но въпреки това закъсня за влака.
Момичето се върна вкъщи разплакано, а плодовете се радваха диво. Революцията бе опустошителна! Щяха да влязат в историята!
И все пак те бяха подготвили и трета изненада. Няколко череши пуснаха сока си върху учебниците по философия (трябва да се обясни, че те имаха предостатъчно сок и не бе нужно да се самопожертват), от които си учеше момичето за кандидат-студентски изпит. Това преля чашата. Момичето кротко седна, прочете надписа върху стената "Не яж плодове! Това е ултиматум!", и каза тихичко:
-Няма да ям повече плодове. Те ще ме съсипят. А и аз много ги тормозих, нещастните!
Плодовете веднага отпразнуваха победата. Направиха си бал, а после се настаниха на любимата си маса в кухнята, за да се наслаждават на гледката през прозореца.
Не щеш ли, ненадейно пристигна сестрата на момичето. Тя беше нощна смяна, този път си идваше малко по-рано. На нея й се спеше ужасно много. Тя все пак мина през кухнята, грабна няколко плода и ги изяде един по един. Най-вкусни й се сториха голямата праскова и една малка мандарина. След това отиде да поспи.
-Искаш ли грейпфрут- каза тя на момичето, влизайки в стаята- Ама ти още ли си тук?
-Закъснях за влака- призна момичето- Я, този грейпфрут пак ми се усмихва! За трети път вече!
Грейпфрутът от яд се саморазмаза върху одеалото.
26.01.2004 год.