автор: neznaiko

Една самотна нощ.......
Самотна ли?
Има за какво да поспорим.
Да............,
ако все още е останал въпрос,
дето не сме го разнищили...
... до безразборност.

Любовта Вечна ли е?
Има ли я там при теб?
При мен ли?Искаш да я видиш ли?
Не,няма нужда.
Вярвам във теб.
Има я!
Като жената,
подпряла със лакът брадичката,
с поглед вперен нанякъде,
дето я чака нищото.
Със шлифер леко поизмачкан,
обиден от невзрачното сиво.
До над коляното...
и все пак е красиво.
Дали е позата,
или крехкия силует,
на фона на здрача;
Прекрасна е в самото очакване,
на неизвестното,в мрака.
А може би очите са тези дето говорят?
събрали топлина от лъчите
на лятото в горещия полет;
Една вечер обикновена,
с жената на перона
Самотна,
до болка нежна,
тъй крехка и свободна;
Както птица във полет,
поспряла да отдъхне,
да поеме глътчица въздух
преди пак да отхвръкне;
Но не забравила мечтите
за родния край,и тревите;
пътеката към реката,
белите камъни,
зората....
Малко страшно е!
Уплашена е!
Погледа тича по релсите...
А шалчето от коприна,тихо
нашепва ни песните,
от младостта ни отминала-
-спомен за нежно чувство
неуспяло да изгори сърцето ни
и да го остави пусто,
в една самотна нощ;
Вечна и Непреходна
Като жена на гарата........
...............изпуснала времето...
шеметно....
Жена със шалче от коприна,
толкова единствена,незабравима,
че ти идва да изкрещиш-
-.....................Любима.............