автор: miglena

предрекох те
в наивна пещерна рисунка
силует от въглен
в еленска кръв облечен
и с каменното острие
вдълбан
във хълбоците на съдбата
та ...
като въздиша
по разпалените изгреви
да раздимява
кладите
в които ме
гориха и
горях
но
и
до днес
не могат
никак
да ме догорят
защото
те предчувствам
в транс-звездни полети
с капки от кръвта си
да съживяваш
планети
и пак наивно
да ме рисуваш
по бронята на звездолета
в предсказание
за срещи
от време на време
през векове и измерения
... а любовта ми е
неизменна ...
и неизмерима като
днешната ...