Столове наклонени
като болни един към друг.
Може би от пясъка под ранените им крака?
Чайка с единственото си око ги наблюдава,
започва яростно прогнилото дърво да кълве.
А къде е масата?
Масата, тя отдавна своя път намери
някъде отвъд избухналите пламенни скали.
Останаха столовете потъмнели,
до тях кротичко времето седи.
И за столовете наклонени,
ще си мислиш често може би.
Разбрал, някак тайно,
колко много те приличат
на Онова, което буден те държи!