Ти поспри!Спри за малко!
Остани до мен!
Виж с очите си греховни,
залеза на нашият ден.
Виж в небето опожарено
по двойки птиците летят,
от телцата им крехки и оперени
любов и страст искрят.
Върви! Не те задържам.
С очите всичко ти видя.
Но,тръгнеш ли,не се обръщай!
Остави ме с мойта самота!
Тръгвай!Настана време.
Пада вече и нощта.
Ще слезнеш пак на празна гара,
и отново пак сама.