автор: somebody

Пожелах те повече от всякога
и ти така ме пожела
и в къщата под цъфнали череши
в едно се сляха нашите тела.

Не спираше да ме докосваш
и не преставаше да ме събличаш,
не можех да не те прегръщам,
усещах електричеството да обичаш.

В телата ни бушуваше пожар,
непотушим и неугасващо запален,
привличаха се двата полюса в закона стар
във голотата на изящество погален.

И устните не можеха да спрат,
да се намират и отново да се търсят,
ръцете неуморно шареха да продължат
преплитаха се и се гонеха задъхано.

Във мене беше нежен и бушуващ,
по тебе бях разтворена и топла,
и сливахме се, и полузагубени
се търсехме в магията дълбока.

Сега, когато няма те по мене
усещам пак ръцете ти и устните
и пак протягам моите в пространството,
а то е твое, цялото е тръпнещо.