автор: salza

Наглед той не се различава от другите - широки рамене, дежурна усмивка, костюм, посивяващи слепоочия, бели ръце....лъскав офис, кариера, млада съпруга, деца. Животът му е подреден и скучен за страничния наблюдател. Но какво се случва под повърхността, там в дълбините на неговия Аз?
Чат-чат-чат, потракват клавишите и рисуват женска плът, женски полови органи с различни размери и цветове, бедра, гърди, женски оргазми и голи женски тела. Лее се кръв, сперма, живителни сокове, слюнка и пот. Но всичко това просто трябва да излезе, трябва да се облече в думи, иначе тези демонични образи ще го задушат в прегръдката си.

Старият дьо Сад умира в тъмницата с изтръгнат език и между стени изписани със собствените му нечистотии.С единственото желание да продължи да пише и разказва ужасните си истории на жадната за кръв, неспирен секс и ужасяващи гледки публика. Нравите и моралът са взривени, но тълпата иска своето...Той умира в мрак, треперещ от болка, забравен от всички и отричащ Бога.

Сега, в компютърната епоха, нищо такова не заплашва новия дьо Сад - все повече жени се интересуват от него, текстовете му се харесват....толкова са секси, нестандартни, оригинални, в тях жените са пластмасови кукли с вторични полови белези, имат миризма и дори кръв...какво по-пикантно, дразнещо сетивата и възбуждащо за горкия съвременник. Полюшват се женски телеса, красиви и добре сложени, уродливи и несъразмерни, голи и облечени, разположени в закрити пространства и дори навън...важно е да се търсят и откриват нови ъгли на разголване на женската плът и (авторът се надява) на женската душа. Жените се подлагат на различни авторови
класификации - жени -папагали, жени-кучета, жени-вамп и жени-лигли, жени-кукли....Женската анатомия се описва в детайли, важно е да се съзре всяка капчица, всеки оттенък, всяко косъмче и всяка гънчица. А наоколо - море от жени, и всичките толкова различни и неустоими, толкова безбрежни неизследвани територии, толкова плът и толкова магия.

..........................
И все пак, там в дълбокото, у него блещука нещо. Понякога гледайки навътре в себе си, той го съзира и се опитва да го докосне.