автор: beekeeper

В единствената стая на старата кирпичена къща е тъмно. Вън дъждът тропа върху ламаринените покриви на кошерите. През разкривените от времето прозорци вятърът прониква в стаята, но в печката са сложени две сухи салкъмови цепеници и е топло.
В стаята ухае чудният аромат на разцъфтелите овощни дървета. Денят беше слънчев, работливите пчели прелитаха неуморно от цвят на цвят и събираха цветен прашец. Част от този прашец бях събрал в прашецоуловителите и сега той се суши по специална технология с инфрачервени лъчи. Инженерното образование и дългите години практическа работа си казват думата.
На масата са наредени
На масата са наредени буркан с мед, буркан с мед и прашец, буркан с мед и тахан. На стената е закован пчеларският календар за 2003 година. Сякаш това е още един прозорец, през който се вижда необятна нива с нацъфтяли слънчогледи.
Лежа уморен на твърдото дървено легло. До мен се е свил старият котарак Туфо- Рижият пират. Мърка доволно, защото е нахранен и е на топло. Проскубан, с издран от битките с другите котараци нос, едното му око е повредено. Това ми припомня и детската песничка, която пеехме преди 60 години:
Имало е нявга един котарак
.......................................
И той бил и той бил
Само с един крак.
Само че с един крак съм аз. Не съвсем, но от десетина години все повече се обажда болка в лявото коляно, травмирано преди тридесетина години при катастрофа с мотоциклет, на връщане от служебна командировка. Сега всяка крачка е болка, която постепенно се усилва при повече крачки.
Туфо е доволен, но аз не съм, защото времето се застуди и не мога да довърша първият пролетен преглед на кошерите, а вече е 14-ти април. Кайсийте нацъфтяха, но привечер заваля и стана студено.
Двамата с Туфо мечтаем за горещото лято. В съзнанието ми излиза друга картина: През този юлски ден беше над 35 градуса на сянка. Съблякох мокрите от пот риза и гащи и ги прострях на телта да съхнат. Пчелите от силните кошери са се налепили на гроздове една за друга под сенниците на кошерите. Поглеждам към чешмата в двора и прихнах да се смея. Върху циментовата плоча пред чешмата, на сянка, се е опънало кучето Рунти - другия приятел също с жълто-кафява дълга козина, изплезил дългия си език, диша учестено, за да се разхлади. Върху него се е изтегнал Туфо, друса се на аванта и примижава от удоволствие. Мили родни картинки. Съжалих, че нямам видеокамера. Това щеше да стане най- смешният видеоклип за месеца.
Звукът от дъждовните капки върху покривите на кошерите и студеният вятър през разкривените прозорци ме връща към действителността. По "Хоризонт" звучи тъжната песен на Йосиф Цанков:
Облаци дъждовни
Също като мен сами
Скитници самотни
С влюбени очи
.................................
Иде пролет, но студена и тъжна, както е тъжно в душата на старият самотен мъж. Метеорологичната прогноза за близките дни вещае студено и дъждовно време. То попари цветовете на нацъфтелите дървета и малките надежди на самотника. Старият котарак спи блажено върху грубото вълнено одеало. Това го задоволява напълно.
Няма да може да се работи през следващите няколко дни. По-добре е да се върна в града със стария раздрънкан автомобил, понесъл не един удар, както стопанина си. При кого да се върна? При цветния телевизор, при стереоуредбата, при лавиците, отрупани с прочетени книги, прослушани компактдискове и касети, от които ще зазвучи :
Облаци дъждовни
Също като мен сами
....................................
През екрана на телевизора се виждат сраженията в Ирак, танкове с настръхнали по тях оръдия и картечници, свръхзвукови самолети, носещи самонасочващи се ракети и огромни бомби ,насочвани с лазери, от летящите високо горе изкуствени спътници. Млади мъже, а вече и жени се бият срещу един Диктатор и преданата му Републиканска гвардия. Пожари, разрушени мостове и сгради. Следва мир и възстановяване на разрушенията. Какво ще дойде още в тази страна разтърсвана от войната? Голяма група ислямисти искат въвеждане на шериата, подобно на сегашното управление на Ирак. Образованието за жените забранено, задължително забулени с фереджета и много деца. За кражба - отрязване на ръка. Господи, и това ли го има все още в 21-вият век?
Ще се върна при компютъра. Ще излея насъбраната горчилка в харддиска, ще влезна в безграничната, необятна Мрежа, да потърся някой или някоя за чат, за едно виртуално познанство, докато пак изгрее слънцето, докато наистина дойде Пролетта. После пак при работливите пчели, събиращи този сладък и ароматен мед и ароматният прашец, тези вълшебни храни за млади и стари. При стария, проскубан котарак, за когото е достатъчно да се наяде и да се протегне на топло.
понеделник, Април 14, 2003, 05:58