Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 752
ХуЛитери: 4
Всичко: 756
Онлайн сега:
Понякога в прегръдката на миналото падам
и чувствам се спокойна, тиха, защитена.
Не знам и аз какво ми става -
нали от него все пак бях сломена.
А може би утехата е в туй,
че само спомен глух остава то.
Че силните, зловещи бури
не среща вече моето око.
Един лъч слънчев срещнах неотдавна
и кръстих го наивно "Слънце мое" -
заричах го и вярвах, че няма да избяга,
обичах я и бях изцяло нейна.
И още продължавам да обичам
лъчът, който ми показа светлината.
Но тя от мен така и си отиде,
както бе дошла - със зората.
Не вярвах друго Слъце, че ще срещна -
не виждах светлото, заровила сълзи във мрака.
И бдях над тях в плача горещо -
и в спомен пуст превърнах образа на светлината.
Но, едва надигнала глава от тази локва,
и чух гласа на друг един "Магьосник"
дошъл да ме спаси - така ми каза в тишината,
дошъл на моята съдба да е предвестник.
И днес в прегръдка сливат се душите наши,
и днес с усмивка срещам го в далечината.
Накара да изгоня аз това, що ме плаши,
накара и в уплашен тръс да изчезне самотата.
Когато сутрин за деня очи отворя,
усмивка слъцето извиква на лика ми.
Със нежен жест прегръщам пак спокойна
духа, отскочил смело от съня ми.
Разбрах как бодро да вървя по пътя,
дори когато със бодли е пълен -
но боса тръгвам аз, с душата си летя
и нищо не спира полета славен.
Обърканите мисли вече тук ги няма,
неясните слова дълбоко пак се скриха.
Пор(сл)едният въпрос - и той така избяга
А може би без него отговор открих.
Така отвръщам аз на стихо-диалога,
проведен с теб, и стих след стих
ще казвам свойте думи - тихи или строги,
когато пак докоснеш с шепот моите очи.
