автор: thebigplucky

А може и раздялата да е поредната част
от останалото за извървяване.
Може преболедуването да е тестът ни за зрялост.
Отношенията ни да преминат на следващ етап - изчистен и ясен,
лишен от емоциите на имагинерността. От заслепяването.
Може погледът отстрани
да изясни грешното в позициите ни.
Приемането на част от чуждите истини
не значи да се примирим, а да се развием.
Да усетим болката. И как част от нас изстива.
Да преосмислим стойността си чрез липсата ни един за друг.
Да разберем, че любовта има много лица:
трепетното очакване;
изпепеляващата страст;
тихата тъга на есенен залез;
сянката в съня ни;
неизплаканите сълзи зад притиснатите клепачи;
написаните думи върху страниците на съкровени тетрадки.
И че всичките ще ни липсват. Или отчасти.
Да я почувстваме във стъпките, които се отдалечават.
Да се решим дали да я спрем преди непоправимото да е станало.
Преди да ни е обезсилило разстоянието.
Дали сме истински,.. докрай... - кой определя правилата -
само пречистващата сила на любовта преодоляла обстоятелствата.
Приземяването в реалността трябва ли да ни прави нещастни.
Преживяла изхвърлянето на повяхналите цветя,
измила чашите след отшумелия празник,
изхвърлила счупеното настрана.
Изоставила излишното като непотребен товар,
любовта е в нас. Стене нераздадена.
Дали раздялата не е шанс да се дочакаме каквито се желаем.
Да се споделим. И да се изживеем докрай...

____________________________

На Rainy, Meiia & Merian, с благодарност за споделеното.