автор: salza

Понеделник или вторник

Вирджиния Улф


МЪРЗЕЛИВА И БЕЗРАЗЛИЧНА, леко отблъскваща въздуха с криле, знаеща пътя си, чаплата прелита в небето над църквата. Бяло и далечно, погълнато от себе си, небето разстила и покрива безспир, движи се и остава същото.
Като езеро? Заличете бреговете му! Като планина? О, прекрасно е слънчево-златното сияние по нейните склонове. То се стича надолу. След него се появяват папрати или бели перушини вечно и завинаги...

Копнееш за истината, чакаш нейното появяване, с усилие подбираш няколко думи помежду хиляди други, вечно копнееш - (един вик се надига отляво, друг - от дясно. Колела потракват с далечен звук. Автобуси се струпват в сблъсък) - вечно копнееш - (часовникът тържествено заявява с дванадесет отчетливи удара, че вече е обед, светлината хвърля златни чертици; децата се събират на тумби) - вечно копнееш за истината. Червен е куполът, монети висят по дърветата, дим се вие от комините, чува се лай, крясъци, вик - "Желязо за продан" - и истината?

Пламъците леко осветяват мъжки и женски нозе, черни или инкрустрирани със злато - (Това мъгливо време...Захар?, - Не, благодаря. - общността на бъдещето) - треперливата светлина на огъня оцветява стаята в червено, с изключение на тъмните човешки фигури и техните блестящи очи, докато навън разтоварват един фургон; мис Тингъми пие чая си на бюрото, и стъклени чинийки предпазват кожените палта....

Веейки се, листата от светлина потрепват по ъгълчетата, биват издухани към колелата, напръскани със сребристи петънца, вътре или вън, събрани, разпилени в различни посоки, пръснати на хиляди златисти люспи, пометени, захвърлени, разкъсани, потънали и събрани - и истината?

Спомени пробягват сега край камината върху белия квадрат на мрамора. От млечнобелите дълбини думите се надигат вече отърсили се от чернотата си, разцъфтяват и проникват. Книгата пада - в пламъка, в дима, в мигновените искри или в пътуването сега; квадратният мраморен медальон, отдолу минарета и Индиийските морета, докато пространството се пълни със синьо и звездите блещукат - истината? или сега - доволство от близостта?

Мързелива и безразлична чаплата се завръща; небето хвърля воали върху звездите, а после ги кара да заблестят с пълна сила.



Monday or Tuesday

by Virginia Woolf

LAZY AND INDIFFERENT, shaking space easily from his wings, knowing his way, the heron passes over the church beneath the sky. White and distant, absorbed in itself, endlessly the sky covers and uncovers, moves and remains. A lake? Blot the shores of it out! A mountain? Oh, perfect­the sun gold on its slopes. Down that falls. Ferns then, or white feathers, for ever and ever­-

Desiring truth, awaiting it, laboriously distilling a few words, for ever desiring­(a cry starts to the left, another to the right. Wheels strike divergently. Omnibuses conglomerate in conflict)­for ever desiring­(the clock asseverates with twelve distinct strokes that it is mid-day; light sheds gold scales; children swarm)­for ever desiring truth. Red is the dome; coins hang on the trees; smoke trails from the chimneys; bark, shout, cry "Iron for sale"­and truth?

Radiating to a point men's feet and women's feet, black or gold-encrusted­(This foggy weather­Sugar? No, thank you­The commonwealth of the future)­the firelight darting and making the room red, save for the black figures and their bright eyes, while outside a van discharges, Miss Thingummy drinks tea at her desk, and plate-glass preserves fur coats­-

Flaunted, leaf-light, drifting at corners, blown across the wheels, silver-splashed, home or not home, gathered, scattered, squandered in separate scales, swept up, down, torn, sunk, assembled­and truth?

Now to recollect by the fireside on the white square of marble. From ivory depths words rising shed their blackness, blossom and penetrate. Fallen the book; in the flame, in the smoke, in the momentary sparks­or now voyaging, the marble square pendant, minarets beneath and the Indian seas, while space rushes blue and stars glint­truth? or now, content with closeness?

Lazy and indifferent the heron returns; the sky veils her stars; then bares them.