автор: sradev

вчера

Укрилен забързвам се в посока на селото на Веселячките. Отвратително! Настъпих сок от ихтиозавър. Кой идиот не си го е изпил?! Разнесе се 183 215 437 годишен, кристализирал смрад! Ах, защо не си намазах обувките с киви? Така се ядосах на себе си, че си ударих шамар. После преместих ченето в другата ръка и си ударих още един. За назидание! Белким ми дойде акъла до главата.

Почиствах ритуално носа с лявата вежда забелязах беленки по езика си. Явно демона Бълбук-шляп искаше да ме овладее чрез заразително изяждане. Бързо трябва да истържа езика с твърд предмет! Нокътя на палеца не е подходящ - острил съм го за рязане на ламарина. Нокътя на кутрето също не може - пригоден е за отваряне на секретни 512 битови ключалки. Аха, свалих си изкуствените челюсти и се почесах с езика по носа. Сега пък носа се обели. Подсилих го с епоксидна смола.

Докато се занимавах с хигиена и наобиколиха ме вампирки: Данка, Анка, Румянка, Янка. Още се приближиха Елона, Милона, Илона. Кръв от моята кръв, плът от моята плът! И веднага забиха зъби в джобовете ми. С тъга наблюдавах как 52,74 надежди и 11,32 мечти, както и няколкото черни пари за бели дни изчезват в техните ненаситни търбухчета. Изпаднах в отчаяние - с какво ще си платя тока за 218 година? А за парното - да не говорим. Пак ще трябва да баем на заем. Ето и колата понакуцва, обувките пропускат, левият чорап има 5-6 дупки по 2 квадратни метра... И отникъде надежда, няма мечти, няма бъдеще, останало само някакво минало несвършено и то в устата на вампирките.... Иде ми да се гръмна. Останал ми е само изпитен пищов. Опитвам - и той заяжда. С невиждащи очи си гледам проскубаните, разръфани джобове... някъде бях скътал душата, а - ето я! Наднича зад една от дупките в чорапа. Къде ще я гоня! Сега е стресната. Важното е, че е цяла! Махнах с ръка и обезпаричен се потътрих по-нататък.

В селото на веселячките тихо. На централния площад вместо хоро, някакъв стар вестник се подмята. Чукам на една врата, Чукам на друга. Нищо. По едно време се отвори някакво прозорче.
- Здравей лельо Херменегилдо, къде ти ги посестримите?
- Заминаха на манифестация. Съвместно с Веселяците я организират! Да се повеселят по случай 1 април.
- Ами то до 1 април има време.
- Организирали сме го за утре. Предварително. Нали ги знаеш колко са весели момичетата, и на вицовете предварително се смеят.
- Ами ти защо не тръгна с тях?
- Гърлото ме боли. Къде ще викам с тях "Съединени сме силни!" Само едно грачене ще излезне.
- Права си. Силни гласове са необходими. То за това сте впергнали и веселяците. Па и културтригери и политици да си вземете. Ама не ти ли е скучно като си останала сама?
- Чета си Сафо, гледам Херкулеска по видиото, слушам Шопен, пея си "Гюлмано, Гюлберо". Па и по нета съм в един сайт "Superman", та се базикам с гостенките.
- Хайде, по живо, по здраво! Дано ти излезне късмета!
- Хайде!

Напускайки селото на Веселячките ми става тъжно. Дори и като ги няма в селото е онова фантастично настроение, което те носят. Къде в някоя шапка, уж небрежно подхвърлена, кьде в едно цвете или стол "неправилно" поставени. Ех, ако бяха тук то картината щеше като в калейдоскоп да се върти. Да, при тях цяла година е празник.

290305
Сладар