автор: pretty_in_scarlet

Държа се на течение.
Държа
да ме държат в течение
с развоите на вятъра
и посоките на случките.
Сутрин
пълня чаша със алармен звън,
гаврътвам я,
разкопчавам си прозореца,
дълбоко вдишвам си закуската
и тръгвам,
тръгвам със вихрушките,
с релсите от дъжд,
от прах и сивота,
насигам се,
достигам мястото,
сменям посоката,
няма такава...
Вечер
гълтам супичка от рани,
от протрити длани,
пъхам се под одеалото
от недовършености,
а стихиите на безсъзнанието
бушуват край главата ми
и трупове остават - мисли;
тежат ми....,
но дръпва ме течението
в посоката, която...няма я.