автор: Mojsei

В пътя житейски се пада,
но дали и с душа накърнена,
разнищвана в тръпка през ада
и така, от беди притеснена?

Щом в живота си падаш,
според Дани, с разбита душа,
ти, без съмнение, ще страдаш,
а пък болката ти аз ще теша?

Как така ще трябва да стена,
откъде припълзява тази болка,
а твойта душа спотаена
оправдава и таз обиколка?

Цялата твоя картина - зловеща,
оправдаваш чрез "порив и блян",
но тогава заставам насреща,
та денят ти да бъде засмян.

Опит с тебе споделям -
правя това не веднъж,
но в нюансите твои отделям
оправдания с абстрактния мъж.

В тебе открил съм аз рая,
но не минавам през ад
и за любов си мечтая
без страстта да превръщам в глад.

Опитът твой ти показва:
падането да станело нужда,
но това, че то те наказва,
е реалност противна и чужда.