Взривени са отвътре сетивата
от чувство яростно - вината,
което нарушава тихото смирение
с особен стон на примирение -
стоиш от болка вцепенен,
потъваш в безизходно състрадание
и търсиш добрината в мен,
но пак по пътя на познание...
Към храта си примирена,
а вътре ужасът разкъсва -
затуй душата спотаена
моли, иска да възкръсва.
О, да, в такава ситуация
подмолите влекат в тъмнината
и тук започва се градация,
но Джесика познава светлината.