автор: salza

Учителят на Мъдростта


Оскар Уайлд

Още от дете той говореше така като че е изпълен с цялото познание за Бога. Той беше хубав момък и много светци, а също и някои свети жени, които живееха в свободния град, където той се роди, бяха изумени от истинната мъдрост на неговите слова.

И когато достигна пълнолетие и получи дрехата и пръстена на възмъжаването от родителите си, той ги целуна, напусна бащиния дом и тръгна по света, за да говори на хората за Бога. Защото много бяха тези, които или не познаваха Бога, или имаха неясна представа за Него, или се кланяха на лъжливи богове, които обитаваха дъбравите и нехаеха за своите поклонници.

И тръгна той с лице към слънцето, и премина през много места, вървя без сандали, така както знаеше, че вървят светците. На колана си той носеше глинена стомничка за вода и кожена торбичка.

Докато вървеше по пътищата, той беше изпълнен с радостта, която извира от цялото познание за Бога, и неспирно пееше химни в Негова възхвала. След време той стигна до една странна земя, в която имаше много градове.

И той мина през единадесет града - някои от тях лежаха в долини, други се разстилаха по бреговете на големи реки, а трети бяха кацнали на хълмове. И във всеки град намери той по един ученик, който го заобича и който го последва, и огромно множество го следваше от град на град. И знанието за Бога се разпростря по цялата земя, и много управници познаха вярата. А свещениците от храмовете, в които имаше идоли, откриха, че са загубили половината от печалбите си. И когато те биеха барабаните по обяд - не идваше никой или идваха малцина, носейки фазани и месо в жертва, защото такъв беше обичая по тези земи преди неговото идване.

И колкото повече хора го следваха, и колкото по-многобройни ставаха учениците му, толкова по-голяма ставаше мъката му. А той не знаеше защо мъката му е толкова голяма. Защото той винаги говореше за Бог и винаги се осланяше на цялото знание за Бога, което самият Бог беше благоволил да му даде.

Една вечер той излезе от единадесетия град, който наричаха Армения, и неговите ученици и голямо множество тръгнаха след него; и той се изкачи на планината и седна на една скала. Неговите ученици го наобиколиха, а хората от тълпата коленичиха в равнината.

И той наведе глава и заплака и промълви на своята Душа: "Защо съм изпълнен с мъка и страх, защо всеки от учениците ми изглежда като враг посред бял ден?" А Душата му отвърна: "Бог те изпълни с цялото знание за Него и ти раздаде това знание на другите. Ти разломи една безценна перла и разкъса един нетъкан покров. Този, който раздаде Мъдрост, ограби себе си. Той е като онзи, който е дал съкровището си на разбойник. Нима Бог не е по-мъдър от теб? На кого въздаде ти тайната, която Бог ти повери? Някога бях богата и ти ме направи бедна. Веднъж видях Господа, а сега ти Го скри от мен."

И той заплака отново, защото знаеше че Душата му говори истината - той беше раздал цялото знание за Бога на другите, той приличаше на човек, който се държи за полите на Господ, неговата вяра го напускаше заради множеството, които бяха повярвали в него.

И той си каза: "Няма да говоря повече за Господа. Този, който раздава мъдрост, ограбва себе си."

И след няколко часа неговите ученици се приближиха, поклониха му се до земи и казаха:" Учителю, говори ни за Бога, защото ти си този, който има цялото знание за Бога, и никой друг освен теб няма това знание."

И той проговори и им каза: "Ще ви говоря за всички други неща, които са на небето и на земята, но няма да ви говоря за Бога, нито сега, нито в идните дни ще чуете от мен думи за Бога."

И те се разгневиха и му казаха: "Ти беше този, който ни доведе в пустинята, за да слушаме твоите слова. Нима ще ни отпратиш гладни за слово, нима ще отпратиш множеството, което ти направи да те последва?"

И той им отговори и каза: "Не ще ви говоря повече за Бог."

И множеството възнегодува срещу него и му каза: " Ти ни поведе в пустинята и не ни даде храна да се нахраним. Говори ни за Господа и това ще ни засити."

Но той не им отвърна и дума. Защото знаеше, че ако им говори за Бога, то той ще раздаде своето съкровище.

И неговите ученици се разотидоха натъжени, и хората от множеството се завърнаха по домовете си. И много от тях загинаха по обратния път.

И когато той остана насаме, той се изправи, обърна лице към луната и тръгна на път. Вървя дълго колкото седем луни и не пророни нито дума на никого. И когато седмата луна се смали, той стигна пустинята, която наричаха Пустинята на Голямата Река. Там той откри една пещера, някога обитавана от кентавър и я превърна в своя обител, направи си рогозка от тръстика, за да лежи на нея, и стана отшелник. И всяка минута Отшелникът възхваляваше Господа за това, че Той го е накарал чрез страдание да запази познанието за Него и Неговото Небесно Величие.

Една вечер, когато отшелникът седеше пред пещерата, той съзря един млад разбойник с красиво лице, който мина покрай него с oкъсани одежди и празни ръце. Всяка вечер младежът минаваше с празни ръце и всяка сутрин се връщаше с товар пурпурна коприна и перли. Защото той бeше Разбойник и ограбваше керваните на търговците.

Отшелникът го погледна и го съжали, но не отрони нито дума, защото знаеше, че този, който проговори губи вярата си.

Една сутрин младият човек се връщаше пак с ръце пълни с пурпур и перли. Той спря, намръщи се и тропна с крак въху пясъка и каза на Отшелника: " Защо всеки път ме гледаш така, когато минавам край теб? Какво е това което виждам в очите ти? Защото никой преди не ме е гледал така. Това е като трън в петата ми и не ми дава мира."

И Отшелникът проговори и каза: "Това, което виждаш в очите ми, е жалост. Жалостта е това, което те гледа от моите очи."

Младият човек се изсмя презрително и кресна на Отшелника: "Аз нося пурпур и перли в ръцете си, а ти имаш само една тръстикова рогозка. Каква жалост можеш да храниш ти към мен? И каква е причината за тази жалост?

"Аз те жаля, защото не познаваш Бога" каза отшелникът.

"А ценно ли е познанието за Бога ? ", попита младежът и се приближи до входа на пещерата.

"То е по-ценно от всичкия пурпур и перли на света."отговори отшелникът.

"А ти притежаваш ли това знание?" попита младият разбойник и се приближи още повече.

"Някога аз наистина притежавах цялото знание за Бога. Но в глупостта си, аз се разделих с него и го раздадох на другите. И все пак това, което ми е останало, е по-ценно от пурпур и перли."

И когато младият разбойник чу това, той захвърли пурпура и перлите, извади остра закривена сабя и каза на отшелника: " Дай ми веднага това знание за Господа, което притежаваш, или ще те убия. Защото аз трябва да убия този, който има по-голямо съкровище от моето."

И Отшелникът протегна ръце и каза: " За мен ще бъде по-добре да отида в Господните селения и там да Го възхвалявам, отколкото да живея на този свят и да нямам знание за Него. Убий ме, ако това е твоето желание, но аз няма да ти дам моето знание за Бога."

Младият разбойник коленичи и го замоли, но отшелникът остана непреклонен - не отрони нито дума и не искаше да даде своето съкровище - тогава разбойникът се изправи и каза: " Да бъде твоята воля. Аз ще отида в Града на Седемте Гряха, който е на три дни път оттук, и ще разменя моя пурпур за удоволствие и ще си купя радост срещу моите перли." И той взе пурпура и перлите и бързо се отдалечи.

А Отшелникът извика, тръгна след него и го замоли. Три дни той следваше младия Разбойник по пътя и го умоляваше да се върне и да не влиза в Града на Седемте Гряха.

Час по час младият Разбойник се обръщаше към Отшелника и го питаше: " Ще ми разкриеш ли твоето знание за Бога, което е по-ценно от пурпур и перли? Ако ми го дадеш няма да вляза в града."

И всеки път Отшелникът отговаряше: " Можеш да имаш всички неща, които притежавам, но не и това. Защото не е редно да го раздавам."

На третия ден по здрач те приближиха високите алени порти на Града на Седемте Гряха. Отвътре се чуваха звуците на голямо веселие.

Младият Разбойник също се засмя и понечи да почука на портите. Тогава Отшелникът се спусна и задърпа полите на дрехата му и му каза: "Протегни ръце, прегърни ме и приближи ухото си до устните ми и аз ще ти дам това, което ми е останало от познанието за Бога." И младият разбойник спря.

И когато Отшелникът предаде своето знание за Бога, той се хвърли на земята и заплака и тъмен облак се спусна и го покри, така щото той не видя повече нито града, нито младия разбойник.

И както лежеше в прахта и плачеше, той съзря Този, който стоеше до него, а Той имаше нозе блестящи като мед и коси като коприна. Той помогна на Отшелника да стане и му каза: "Някога ти имаше цялото знание за Бога, сега ти ще имаш цялата любов на Бога. За какво плачеш?" И Той го целуна.