автор: neznaiko

Водопад от Кристали,
докоснали Върховете
на Началото на Небето,
от което,
се родили Облаците.
А те,измили лицето на Зората,
със сълзи
от безценни бисери се оглеждат във нея,
Зората-
-Майката на Деня и Живота.
Денят,който крие тайната си Любов към Ноща,
не може без Залеза на Слънцето,
без последнта огнена целувка,запечатала едно вричане....
А Вечерта,по здрач,
се усеща Тъгата,
по нещо красиво и истинско...
-Сливане,Хармония,Любов;
-Раздяла,Желание,Надежда;
Вечерният бриз гали сетивата ти,
с аромат на мускус,
огрян от последните лъчи,
хрущящ от пясъка,
и охлаждан от вълните на морето...
Палмите потрепват от тръпките на екстаза...
и всичко е обагрено в цвета на Любовта;
Един Свят,от пурпурно червено..........
Толкова ефирен,(почти като Мираж),
че не забелязваш кога изчезва..,
и на негово място ни гали Луната-
-Светлина от бяло злато-
-Далечна и толкова Земна,
като Спомен за Стих,сътворен от Безкрая;
Една по една се показват Звездите-
-светулките на нощното небе,
и намигайки закачливо,чертаят небесната карта-
-Зодиак след Зодиак;
И така до Утрото,
Новото,
и Вечното........
Докоснато от Кристалите.........
А Любовта?Тя си е тук.Както винаги...
Стига да имаш Очи да я видиш;
Душа да я усетиш........
И така до Безкрая....
Всичко е Любов!