По белите пътеки на луната
потеглят моите мечти,
търсещи вечно непознатото,
сред усмивки на лъжци.
Където теб съзирам-
една магия от пъстроцветни лъчи
чиста и благословена-
-олтар за моите сълзи.
Сред вихъра на делниците сиви,
душа протегата към мен,
вплела в нежната си грива
цветя от лъчезарен ден;
Приятелска ръка във мрака,
усещане за топлина;
Много дълго те чаках,
за да мога да те пусна сега.
Прости ми,че не мога да бъда теб!
Обичам те!